Спрете с „монОменталния“ кич на гърба на Пловдив

Поредното упражнение на гърба на Пловдив се появи тази седмица във фоайетата на Общинския съвет на Пловдив – „Пазителят на Пловдив“. Какво и защо е това никой не ни обясни, но то се появи в сградата на местния законодател, без да знаем как това изобщо е възможно – някой си да се рекламира толкова нагло на най-високо ниво.

Ако ставаше дума за предложение в някой подлез, от уличен артист или на артистичен лагер на детска градина, можеше да го подминем, но в случая става буди притеснение дали този нелеп и неграмотен кич не се слави с подкрепата на някой в пловдивския Общински съвет. Защото, предполагам, ако аз или някой друг случаен човек реши да постави произведение на изкуството в залите на пловдивска администрация, ще трябва да се допита до някого. Съгласен съм, ако гледаме улиците и тротоарите на града, може да си мислим, че живеем в пълна анархия, но все пак на закрито май все още не може всеки да прави каквото си ще.

Във всеки случай не се разбра чия протекция използва неизвестният автор, вложил – поне видимо – не повече от 2-3 минутки усилия в някой асистент с изкуствен интелект, без да прегледа после „шедьовъра“ си. На първо място – предлага ни се „монОмент“. Ако не в детската градина, то поне в началното училище вече децата знаят как се пише тая дума. Или поне, ако не са чак толкова грамотни – знаят как да разпознаят, когато която и да е програма им я подчертае и им предложи поправка. Целият кичозен плакат, за който авторът дори не се е постарал да потърси истинска снимка на Пловдив, също говори за уважението към това, което се опитва да представи – нов „символ“ на Пловдив.

А кому е нужен нов „символ“ на Пловдив – град на хиляди години, който е удавен в символи, много от тях, лошо опазвани и обгрижвани. Защо ни е още един, нов, некачествен (може би би бил интересен някъде, да речем, през 60-те, но сега… моля, не) и безсмислен символ? Няма нужда от анализи на самата творба – по същия начин бяхме свидетели на нелепата идея за „ябълката“ като символ на града предизвикваше купища насмешки и би се харесала единствено в кръговете на един бивш кмет.

Тук проблемът е друг – трябва да се спре с тези опити да се пробутват по „втория“ начин тези идеи. Публичното пространство не е на този или онзи кмет, на неграмотен скулптор или на талантливо детенце от целодневна детска градина. Публичното пространство е на всички пловдивчани и начинът да бъде обогатявано с нови обекти трябва да бъде през експертен диалог, а не с подмолни опити да се пробута „монОментално“ кичозно… нещо. Което можеше поне да бъде представено по грамотен начин. Спрете се.