Родителски дневници за виртуално обучение : Ден II-ри
В трети клас видео връзка няма
Възхищавам се на учителите, които неуморно се опитват да предадат нужния материал в условия, които едва ли са си представяли, че ще се случат в толкова кратък срок
Електронното обучение и работата от вкъщи се оказва все по-голямо предизвикателство с всеки следващ ден от наложената ваканция и изолация.
В трети клас видео връзка няма, но задачите през виртуалната класна стая започват да пристигат още преди 9 часа. А да обясниш на 9 годишно дете, че въпреки неприсъствието в клас, режим трябва да се спазва, е мисия почти неизпълнима. Време за всичко има – нищо, че предния ден подготвянето на уроци и домашни бе почти до 19 часа.
Все пак малко пред 10 часа всеки е пред своя си компютър и има задача да изпълнява задълженията си. Да, но Google формите се оказват немалко предизвикателсто и през няколко минути се чуват възгласи къде на клавиатурата се намира дадена буква или препинателен знак. Свършването на каквато и да е мисловна работа от родителя в тези условия клони към невъзможност.
За щастие, с всяко следващо задание, концепцията се изяснява и всичко влиза в ритъм… Дори и рисунката по изобразително изкуство е направена и прилежно изпратена на учителя за одобрение!
Във втория ден, за разлика от първия, ревове нямаше, а цупенето, че не обяснявам като госпожата, бе само в рамките на няколко минути. Възхищавам се на учителите, които неуморно се опитват да предадат нужния материал в условия, които едва ли са си представяли, че ще се случат в толкова кратък срок.
Още в програмата физическо не е имало, така че с нетърпение очаквам и този виртуален час!
Снимка: лале от виртуалните занимания по интереси в III-клас
