Уикенд маршрути: Вековната традиция за изписване на великденски яйца с восък оживява в празник в с. Костенец

 „Костенските шарове“ са вписани в Националната листа на нематериалното културно наследство

Вековната традиция за изписване на великденски яйца с топъл восък ще оживее тази събота, 16 април, в читалище „Просвета – 1881“ в рилското с. Костенец. В 10.30 ч. местните майсторки ще направят демонстрация как изпъстрят яйцата с причудливи форми, наречени „Костенски шарове“.

Водопадът край село Костенец

Суровото бяло яйце се рисува чрез специална „писалка“ с восък, после се фиксира в зелева чорба и накрая се вари в червената боя. Така восъкът пада, а яйцето грейва с чудните си „шарове“ – лалета, дренки, петльов гребен, християнски кръст, риби, шевици, лози, стомни. Ритуалът по шарене на яйцата се провежда по традиция на Лазаровден.

Писаните яйца не са за чупене, а за гледане, затова хората казват за някоя мома, че е „гледана като писано яйце”, разказва секретарят на читалището Надежда Бекярова. Традицията по изписване на яйцата вече е вписана в Националната листа на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища, аналогична на списъка на ЮНЕСКО, допълни Бекярова. Благодарение на  дългогодишните усилия на Стефка Ибришимова – ръководител на Детската театрална група „Приказно детство“ към читалището, както и на читалищни деятели, млади жени и деца в селото вече са усвоили фините умения по изписване на яйцата, за да съхранят традицията и за следващите поколения.

По време на демонстрацията тази събота, децата от читалищните самодейни групи ще изнесат фолклорен концерт.

В партньорство с агенция от Пловдив, читалище „Просвета – 1881“ предлага и допълнителна туристическа програма по време на празника. Освен възможността да участват в работилницата по изписване на яйца, за да се научат сами да рисуват „Костенски шарове“, туристите ще посетят Костенския водопад с лицензиран водач и ще видят къщата, в която Иван Вазов често е отсядал.

„Благодарение на големия наш поет и писател, Костенец става популярен курорт в края на XIX и началото на ХХ век. Възхитен от красотата на водопада, Вазов му посвещава няколко свои стихотворения и пътеписи. Привлечени от вдъхновените му думи, в селото често гостуват членовете на кръга „Мисъл“ и цяла плеяда писатели – Захари Стоянов, Стоян Михайловски, Тодор Влайков, Алеко Константинов, Ангел Каралийчев, Елин Пелин. Тук Пенчо Славейков сътворява първите глави от поемата си „Кървава песен“, а над селото се оформя цяла писателска махала“, разказва Екатерина Терзиева, основател на агенция „Слоутурс.БГ“, партньор на читалище „Просвета – 1881“.

Туристите ще видят и етнографската сбирка на с. Костенец с уникални образци на изписани великденски яйца, плетени дантели, автентични носии и ръчно тъка́ни текстили, ще се поклонят в параклиса „Успение Богородично“, ще посетят и крепостта „Стенос“ в прохода Траянови врата, където българският цар Самуил печели една от най-големите си победи.