Пловдив вече има Обществен съвет за културата и културното наследство

Учредиха независимия орган тази вечер в театъра, администрацията не уважи събитието

Оптимизъм с приемането на учредителната декларация, темата за парите обаче се прокрадна още с раждането на организацията

Пловдив вече има Обществен съвет за култура и културно наследство. Тази вечер бе направена първа стъпка към нещо изключително значимо- създаване на работеща организация за прякото участие на гражданите в местното управление. Представители на общината нямаше. Времето ще покаже дали следващите стъпки в този така знаков процес ще бъдат правилните и успешните. Силно се надяваме да е така. Защото стартът бе даден с много позитивни сигнали. Но и с някои негативни. Които, разбира се, са свързани с ПАРИ.  

Общественият съвет се роди в камерната зала на пловдивския театър, където след близо 90-минутни дебати се гласува учредителната декларация на независимия орган, чиято цел е при необходимост да бъде медиатор и коректив на властимащите, които и да са те. Присъстваха петдесетина творци, учени, общественици, журналисти, културни оператори. Всички големи и важни браншови организации и гилдии бяха представени и застанаха зад наистина изключителната идея за прозрачно съществуваща и абсолютно независима обществена организация, която да участва във формиране на политиките в сферата на културата и да се бори за опазване на културното ни наследство с целия експертен потенциал на Пловдив. Днес бе гласувана единствено учредителната декларация, като Правилата за работа на Съвета останаха за одобрение на следващ етап, тъй като трябва да бъдат изчистени от всякакви въпросителни. Като например идеята за „членство” в организацията, тъй като много от присъстващите смятаха, че тя трябва да бъде абсолютно отворена и всеки, при желание, да може да изразява мнението си, да вземе отношение, да дава предложения или да гласува по даден казус. Въпросителни имаше и относно структурата на Съвета. Те ще бъдат изгладени до пускането на интернет портал, в който ще бъде отразявано всяко действие на органа. Той ще служи и като информационен бюлетин за гражданите, които имат отношение към града и развитието му.

Искаме да наложим модела на пряката демокрация с това, което правим. Това е отворена гражданска платформа, в която може да участва всеки, подчерта един от основните двигатели в създаването на Съвета арх. Петкана Бакалова. Тя допълни, че всяко движение на структурата ще бъде ясно и видимо от всеки. В интернет форума към онлайн платформата на Съвета, която ще се появи до няколко седмици, ще съществуват два форума- експертен и граждански, в които ще се зачита мнението на всеки.

Още на старта на дебата започна и конструктивният диалог между присъстващите. Галеристката Анна Дякова атакува идеята за създаване на голяма организационна структура с мотива, че тя ще е тромава. Предложи органът да е мобилен, а конструкцията му да е максимално опростена.

Основното е, че ние сме загърбени като творчески и браншови организации. Институциите не ни зачитат, не търсят мнението ни, подчерта архитектка. Често не проявяваме интерес сами към себе си, допълни я Пенка Калинкова. Това е прохождане. Проблемите ще се изгладят. Да оставим манифестациите за 24 май и да се заловим за работа. Грешки ще има, но така е с първите, каза Жорж Трак.

В дебата се намеси и швейцарски юрист, който подчерта, че в страната му подобни организации работят, при това много добре. Правилата на вашата организация са отлична основа за началото й. Най-важно е какво ще стане с тях, дали ще заработят, каза Даниел Улрех.

Искаме предварително да се запознаваме с инициативите на общината. С всички гилдии нашата организация набъбва на над 2 хиляди души. Това е бройка, която не може да бъде пренебрегната от никого. Важното е всички да сме заедно, без значение на различията ни, политическите ни краски. Важното е да работим. Може и да се провалим, но не можем да се откажем. Нямаме избор. А и не вярвам в провала. Знам, че всички тук сме с голямо его, но в името на тази кауза трябва да се откажем от него и да конструираме диалог, каза арх. Петкана Бакалова.

След нея, на 40-ата минута от учредителната среща, се заговори за проекти, което , разбира се, значи пари. Стигна се до кандидатстването за финансиране за проекти. Много хора в залата наостриха слух, а шефът на фондация Пловдив 2019 Валери Кьорленски подчерта дебело, че структурата вече е готова с отворена покана до 2018-та за субсидия, но се очакват средствата, които държавата е отпуснала за Пловдив покрай титлата Европейска столица на културата, тъй като до този момент не е влязла и стотинка. Стана въпрос и за финансирането на самия Съвет, тъй като на този етап всичко е на доброволен принцип, а работата никак, ама никак няма да е малка, и за разкош- изключително отговорна.

В мига, в който парите влязоха неофициално в дневния ред, се намеси първо Жана Джугаланова от НИНКН. Не говорете за проекти, а за културни политики, посъветва тя. Тук говорим за прозрачност, чуваемост и засилване на експертното начало, включи се и Пенка Калинкова. Дойде ред и на доц. Мария Шнитер, която е част от инициативния комитет по създаването на съвета. Тя резонно сряза като с нож финансовата тема. Заговорихме за пари, но не това е идеята на това събиране. За кратко останах с впечатлението, че част от хората тук са извън масата, не са спечелили проекти, които да бъдат финансирани и са извън разпределението, каза тя и даде ясен знак, че това не й харесва и по никакъв начин Съветът няма да бъде ползван за диалог с местната власт с идея за финансиране на проекти.

На срещата присъства и бившият народен представител Владимир Дончев, който даваше юридически и организационни съвети. Там бе и общинският съветник Камен Шишманов, който предложи да се търси лоби сред общински съветници с морал, които да подават към Съвета всяко предложение, касаещо културата и културното наследство, което излиза от съответните комисии и тръгва към местния парламент. Това би било гаранция за бърза реакция от страна на организацията.

Финалът дойде с гласуването на учредителната декларация. Всички поздравиха инициаторите за идеята за създаване на такъв граждански орган. Някои си тръгнаха скептици, други бяха оптимисти. Следващите стъпки предстоят. Дали ще бъдат успешни? Дано…