Пътят от дома до работа – екстремни и комични ситуации
Стефка Георгиева
Ден като ден. По средата на работната седмица, Пловдив все още е затрупан от сняг, а хората из града се поклащат като пингвини, опитвайки се да преминат през снежните преспи. Тук-там е почистено, тротоарите в по-голямата част от града обаче не са и са образувани само малки пътеки от предните минувачи.
Почти като пингвини сме. Тази сутрин бе почти непосилна задача да си хванете такси. Някои компании изобщо не вдигаха посочените телефони, а на други, диспечърките само заявяваха: „Съжаляваме, няма свободна кола.“ За да се придвижим, правим втори опит с градския транспорт. Разписанието на автобусите днес изповядва религията „Ще пристигна когато мога и ако мога“. Няма как да ги виним, защото обстоятелствата са такива и те не зависят от никого, а за да не рискуват с произшествията, шофьорите както на автобусите, така и на автомобилите се движат изключително внимателно и бавно.
След като не можем да се придвижим до централната част на града с такси или автобус, един от жителите на града, който ни помоли да го наричаме Пингивна, реши да се придвижи пеша. Не живея толкова далече от центъра, на около 20 минути пеша (при нормални условия), казва той. Всеки ден минавам по бул. „6-ти септември“, но днес беше истинско приключение тук започва моя разказ, заявява ни с усмивка Пингвина. По непочистения булевард се движихме като в индианска нишка. 8 души един зад друг, а насреща ни иде жена. Бърза и не спира, не се сеща, че няма място да се разминем. Поразбутахме се и паднахме, но за разлика от заледената пътека, снегът поне е мек. Вървя и си мисля, че истинският екшън ще настъпи, когато достигна до подлеза на Баня „Старинна“, но с учуда забелязах, че той е почистен, а по стълбите е нахвърлян пясък. Честно ви казвам, много се зарадвах, продължаваше да разказва нашият читател…
Целия текст четете в КАПАНА.БГ
