Цените в Хърватия са се увеличили с 0,2% заради приема на страната в еврозоната. Същевременно стандартът на живот се е повишил, след като доходите са изпреварили инфлацията, пише Свободна Европа.
Това каза гуверньорът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич пред българските депутати от Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната в понеделник.
„Ползите са много видими както по отношение на елиминирането на валутния риск, разходите по кредите също намаляха, не само по ипотечните, а и по потребителските заеми“, каза Вуйчич.
Изслушването му в София дойде на фона на преговори за приема на България в еврозоната през 2025 г. Те са съпровождани от спекулации, че това ще доведе до увеличение на цените в страната и до намаляване на покупателната способност.
Сред най-големите противници на влизането на България в еврозоната са депутатите от „Възраждане“. Те обаче не присъстваха по време на изслушването в понеделник.
Увеличението на цените
Хърватия прие еврото за своя валута на 1 януари 2023 г. Малко след това се появиха и спекулации, че това е довело до рекордно повишаване на цените. Според Евростат обаче инфлацията в Хърватия за януари 2023 г. е само 0,2%.
Борис Вуйчич каза по време на изслушването си пред депутати в София, че този процент е в рамките на това, което се е наблюдавало и при останалите страни от Източна Европа. Ефектът от преминаването към еврото към общия размер на инфлацията в Словения е бил 0,3%, в Словакия – 0,15%, в Естония – 0,3%, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11%.
„В много случаи цените се повишиха главно при услугите като кафенета, фризьорски салони, но в крайна сметка това бяха 0,2%“, каза Вуйчич.
За да се предотврати спекула с цените, Хърватия е предприела различни мерки:
- Двойни цени – в евро и в куни;
- Работа с групите за защита на потребителите, които да оказват натиск;
- Мониторинг на цените чрез онлайн платформа.
„Разбира се, има големи компании като ИКЕА, при които може да се сравнява как цените се променят и в други страни. Това, което видяхме, е, че няма влияние на еврото“, каза Вуйчич.
Той добави, че при малките магазини и бизнеси, където няма платформа за наблюдение, се е наблюдавал по-голям ръст. Като мярка за справяне с това са били налагани санкции до 5000 евро при установено неправомерно увеличение на цените.
Спестени 160 милиона евро
Вуйчич съобщи още, че една от ползите на приемането на Хърватия в еврозоната е била отпадането на таксата за обмен на валута.
„Изчислихме, че ползата за всички браншове, с изключение на банките, възлиза на 160 милиона евро спестени разходи от преобразуване на валутата“, каза той.
Друга полза е отпадането на риска при обмяна на чужда валута. Това важи най-вече за чуждестранните инвеститори в страната.
„Ако инвестираш 100 милиона евро и валутата се обезцени с 10%, то ти губиш 10 милиона евро. За всеки чуждестранен инвеститор това е риск“, каза той.
В България този риск в момента не съществува, тъй като в страната има валутен борд от 1997 г., който обвързва курса на лева с този на еврото. Вуйчич обаче каза, че инвеститорите не знаят докога ще остане този валутен борд, а това също създава несигурност.
Така в Хърватия въвеждането на еврото е оказало положително въздействие върху инвестиционния климат, макар да е рано да се даде точна оценка.
Вуйчич каза и че приемането в еврозоната е довело до по-ниски лихвени проценти за потребителските и корпоративните кредити.
„Лихвеният процент за домакинските кредити в момента в Хърватия е по-нисък от средното за Европа. В момента ако вземете ипотека в Хърватия, ще платите по-малко, отколкото в Германия. Това се случва за пръв път в историята“, каза той.
По негови думи приемането на еврото е довело и до по-изгодни условия за хърватските компании спрямо други страни от Източна Европа, които не са в еврозоната, като Унгария и Полша.
Според него още един дългосрочен ефект е бил повишаването на стандарта на живот в страната, тъй като доходите са изпреварили инфлацията.
„През 2023 г. реалният доход се увеличи с 5,7% процента, като това взема предвид и инфлацията. През 2024 очакваме над 3%“, каза той.
Каква е била подготовката
Вуйчич съобщи, че 60% от хърватските куни са били конвертирани в евро четири месеца преди датата на въвеждането му. Това е било подпомогнато от информационната кампания на правителството.
Преди въвеждането на еврото са проведени и редица тестове на банките в страната, за да се гарантира, че от 1 януари 2023 г. всички сметки, депозити и кредити ще бъдат конвертирани, както и че банкоматите ще работят правилно.
По данни на Евробарометър от 2023 г. след приемането на Хърватия в еврозоната подкрепата за еврото остава същата и дори леко се увеличава.
Влизането на България в еврозоната беше обявено като един от основните приоритети на правителството на Николай Денков и Мария Габриел. През 2023 г. в парламента бяха приети необходимите закони, беше приет бюджет за 2024 г. с дефицит до 3%, а единственият критерий, който София още не е покрила, е свързан с нивото на инфлацията.
Преди дни министърът на финансите Асен Василев каза, че се върви „по план“ и страната ще успее да изпълни и този критерий навреме, така че да приеме еврото през 2025 г.
