Докторе, прости!

Кирил Николов

Спомням си „Златният телец” – голяма книга! Паниковски – любим герой. Дребен крадец и провален „син” на лейтенант Шмид. Въведен в романа с финес и кристално чист хумор, органично присъщи на Илф и Петров. Той влиза в сюжета, движейки се спънато сред „зелените пазви” на булевард „Млади дарования”, а „под мустаците на гражданина пламтеше като огънче на цигара златен зъб”.

Велико, нали!?

По време на дългата завръзка, на една пешеходна линия джебчията Паниковски понесе заслужен побой. Разтревоженият Шура Балаганов – съратник и очевидец на схватката, алармирал генерала Остап Бендер с думите: „Бият Паниковски!”. Великият комбинатор възкликнал: „Вече?”…

Това възклицание и сега, аха, да е комично, когато става въпрос за побоите над лекарите:

„Бият лекарите!”

„Вече?”…

Всъщност съвсем не отскоро. Точно затова хич не е комично.

Може би в паралела между медиците и Паниковски понякога се долавя резон – срещали сме джебчийство и сред първите. Но все пак Илф-Петровият херой е символ на симпатичната тъпотия, на безвредния упадък, който обществото снизходително и дори с усмивка търпи като съвсем леко сърбяща пъпка на задника си.

А лекарите…?

Лекарите са символ на човешкото състрадание. Дори, когато този символ страда от частична или пълна липса на съдържание, те трябва да останат на пиедестала, който човечеството от памтивека е издигнало за тях в пиетета си към тези животоспасяващи вълшебници.

Та между Паниковски и Лекаря паралелът остава само един – и двамата ги бият.

Докато привидно се възмущаваме от този факт и липсата на държавническо отношение към мерзкото му съществуване, ние все пак лекичко и дори ехидничко се солидаризираме с биячите – та нали лекарите са некадърни лапачи, които нехаят за здравето ни!

Щом е така, аз предлагам да разширим бойното поле. И ето – сега се чудя защо аджеба още не сме го направили? Ако бием лекарите, понеже се възмущаваме от тяхната безхаберност към нас, колко още обществени, социални, професионални и най вече – политически групи от недостойни представители на клетата ни раса трябва да понесат нашият жесток, но този път справедлив побой?

Хайде мили съотечественици, вие – бивши и настоящи, но преди всичко – бъдещи Пациенти, обичайте и пазете Лекарите като човеци, вписани в Червената книга на застрашените видове! Дарявайте ги с цялото си доверие, а те ще ви отвърнат със същото, защото, за разлика от симпатичния мизерник Паниковски, това е божественият замисъл на тяхното съществуване…

Пък, щом толкова налитате на бой, не бих ви спрял, а и кой ли ще ви спре – просто се насочете в подходящата посока. Не е трудно, лесно е и съм убеден, че всички лекари, всички унизени от нас и от безумната ни „Държава” бели вълшебници на Доброто, ще ви подкрепят и ще ви лекуват още по-добре!

Докторе, прости!