Будителите на новото време – Читалище „Алеко Константинов”

Пловдив е литературна столица на България, заявява Анахид Парсехян

Българските читалища получават 7100 лв. на субсидирана бройка годишно

Паулина Гегова

Наближава Денят на народните будители, а с него е време да си припомним както историческите, така и съвременните личности и организации, които поддържат и съхраняват българските традиции и работят в посока тяхното развитие. Като че ли с всяка изминала година се наблюдава ново възраждане и все по- ярки примери в това отношение. Като че ли тъмните години на родната безпросветност и бездуховност започват да отминават и пак пробива лъч светлина, разпръсващ буреносните облаци на национална апатия. 

Днешният пример, с който ще ви запознаем, е читалище „Алеко Константинов” – доказателство, че младите все още намират смисъл да посещават държавните институции за литература и култура. Срещнахме се с Анахид Парсехян – заместник председател на Общински читалищен съвет, за да ни разкаже малко повече за читалището и неговите будителски дейности. 
Читалище „Алеко Константинов” е основано през 1954г., което го нарежда в графата "млади читалища". То работи в три основни направления: развитие и обогатяване на традиционните читалищни дейности, с акцент работата с младежи и деца; превръщането на читалищата не само в културни, но и информационни центрове, чрез предоставяне на интернет справки на читателите и автоматизиране на фондовете и разработване на проекти. 

В момента екипът работи по проект „Аз мога повече” на оперативна програма Развитие на човешките ресурси и агенция по заетостта. Проект „Глобални библиотеки”, който представлява автоматизиран интернет център с 6 компютъра и обучение за работа с тях. От 2013г. работят съвместно с Нощ на музеите и галериите и студентски практики на МОН. От 2017г. ще са партньори на международен доброволчески проект „Европа на гражданите”.

Всяко читалище има школи по изкуства. В „Алеко Константинов” те са музикална, пиано и китара, курсове по фотография, център за обучение по чужди езици – английски, италиански и немски. Дейни са и 6 клуба, като най-интересният е колективът за национална шевица и орнаментика. Това е клуб с почти 50 годишна история, който е участвал в 12 международни изложби в Канада, Русия, Франция, Унгария и др., както и в 92 национални изложби. Целта на колектива е да съхрани българската национална шевица и да намери съвременното й приложение в бита. Взима се част от ръкав, например, и везбата се прави като картина. Оказва се, че подобен вид творения са голям хит в чужбина. Останалите клубове са по интериор, езотерика, младежки клуб за фантастика „Соларис”, клуб за приложни изкуства за деца и други. 

Емблематично за читалището е читалнята за книги на италиански език, открита през 2015г. Тя е единствената такава в цяла България и представя италиански автори и книги, провеждат се лекции за изкуството, превода, италианската цивилизация и култура. Така се засилват връзките между италианската и българската общност, а Конфезерченти е италиански партньор на читалището, който провежда всяка година дарителска инициатива за книги, които се събират в Италия, а после се пращат в Пловдив, специално за институцията. 

Нашата мисия е да провокираме интереса към литературата, духовността и културата. Запазването на традицията е интересна и за чужденците, но най-вече работим с младежи. Опитваме се да уловим съвременния дух. Затова и девизът ни е „Традицията среща бъдещето”, обяснява г-жа Парсехян. 

Реално читалището организира около 50 културни събития годишно и работи с различни творци и организации. В италианския салон се представят български автори и книги, а в галерия Алеко се излагат произведения на ученици от Художествената гимназия, студенти от АМТИИ и млади автори.

Зам.- председателят признава, че имаше години, в които читалищата и библиотеките не бяха любимо място за посетители, но в момента интересът е доста голям. 

Българското читалище е уникално само по своята същност и заема собствено място в обществото. И е доказало това място на притегателен духовен център, ползващ се с доверието на хората и с дълбоки корени в местната култура и традиции. Нашата амбиция е да съхраним традиционните форми в читалището и да ги обогатим и развием. Стремежът ни е да сме не само културно-просветни и социални, но и информационни центрове за граждани от различни възрасти. За мен Пловдив е литературна столица на България. При нас идват много умни и четящи деца, защото досегът с книгата и живото творчество е нещо незаменимо, споделя Анахид Парсехян.

Макар интересът на жителите, истината е, че библиотеките и читалищата са бедни институции, за които държавата не се грижи. По-голямата част от тях са неремонтирани и неотоплени. Читалищата в България получават едва 7100 лв. на субсидирана бройка годишно,в която влизат заплати и средства за издръжка на сградата като купуването на книги, отопление, осветление, телефони и всякакъв вид консумативи. Това прави заплатите на служителите ниски, а те в болшинството си са висшисти. В читалище „Алеко Константинов” работят 5 щатни бройки и 10 хонорувани. Въпреки това, те продължават да функционират. 

Държавата трябва да отпуска повече пари за култура. Те са твърде малко за читалищата. Трябва да се подобри финансирането, за да могат да отговарят на изискванията на съвременното общество. Продължаваме, защото когато човек работи, трябва да дава всичко от себе си в името на каузата, а тази кауза си заслужава, завършва зам.-председателят с ясната нагласа, че читалището няма да прекрати дейност. Дори напротив, те не чакат държавата да им помогне, а сами си изработват бъдещето.