Бутнаха, нарязаха и запалиха Дървото на желанията! Унизителният за духа на Пловдив акт е бил организиран миналата нощ. И вероятно планиран предварително. Защо и от кого- не е ясно. Не е важна механиката на това престъпление срещу града ни- идиотите са се качили посред нощ, запалили са светещото близо месец дърво, което бе част от проекта „Ще ми се да беше“. Важното е, че за пореден път доказахме, че не заслужаваме нищо красиво. Не заслужаваме нищо, което да пълни сетивата и душата. Онзи осветен ствол, който в бялата си блага одежда от специална боя се издигаше над Сахата и караше нормалните хора да мечтаят за бъдещето, попречи на някого. И бе гнусно поруган. Дървото първо бе скастрено церемониално, после разсечено в средата на ствола, сетне отсечено, а за финал, сякаш церемониално, запалено. Гнусната акция е като някаква гротескна инквизиция. Но не на дървото, а на надеждата, че можем да се променим. След като преди това трошиха осветителните тела и кълбата около проекта на група млади архитекти, идиотите довършиха завинаги Мечтата. Че можем да гледаме с широко отворени очи на живота, да търсим красивото и да му се радваме. Да превръщаме незначимото в значимо, непотребното в потребно, грозното в красиво, мъртовто в живо. Че можем да излезем от рамката и да се катерим на горе. Останаха въглените и саждите. Останахме си долу, под хълма и вече не вярваме, че можем да се катерим. Тъжно, адски тъжно.
