Димитър Герганов, www.forex911.com 
През 1940-та бъдещето над Третия райх е безоблачно, немската военна машина е прегазила Чехословакия, Полша, Франция, Дания и Норвегия. Един смел унгарски физик слага първия прът в колелото на нацистката машина. В окупиран Копенхаген Гестапо издирва всички артефакти, свързани с нобеловите лауреати Макс фон Лау и Джеймс Франк. Златните им медали се съхраняват в института “Нилс Бор” и са заплашени от конфискация. Гениалният Георг де Хевеши разтваря медалите във водка и така създава легендарната “Царска водка”. Нацистите не успяват да ги открият и след войната Хевеши извлича златото отново. Благородният метал е изпратен в Шведската академия на науките, където са отлети нови медали за фон Лау и Франк. Но германците едва ли подозират, че проблемите им с водката тепърва започват.
Есента на 1941-ва, разбитите армии на Съветския съюз мъчително отстъпват на Изток. В първите седмици на войната Червената армия е изгубила почти 80% от авиацията си, половината танкове и артилерия. В плен се предават над 2 милиона войници, още толкова попадат в обкръжение. Моралът сред войните е отчайващо нисък, обърканите командири получават безсмислени заповеди да контраатакуват, а отзад са политкомисарите с картечници. Руският солдат е изправен пред неразрешима дилема- и напред, и отзад го чака сигурна смърт. Повечето избират да се сражават и постилат с телата си полетата на Белорусия и Украйна. В Съветската военна доктрина човешкият фактор винаги се е смятал за възобновяем източник. Но дори претръпналите лидери от Политбюро разбират, че войниците не са неизчерпаеми. Необходимо е спешно решение, което да закрепи ситуацията и предотврати надвисналия разгром. Желязната машина на Вермахта се е устремила към Москва, Ленинград е стегнат в клещите на блокада. Сталин и компания сериозно обмислят евакуация отвъд Урал. Йосиф Висарионович обича да взема много от държавните решения на сбирки-запои, които продължават до 3-4 през нощта. Вождът започвал на шампанско и наблягал на грузински червени вина, докато сподвижниците залагали предимно на водка. Вероятно на такава сбирка е взето едно нетрадиционно на пръв поглед решение, което може би променя хода на войната. Принципно болшевишката власт има изявено отрицателно отношение към алкохола и в частност към националния елексир- водката. Но в трудни времена идеологията, Ленин, Маркс и Енгелс остават на заден план, трябва да се спасяват “кожите”, властта, привилегиите … и водката идва на помощ.
Руснаците се срещат за пръв път с водката някъде около 1390 г. и изграждат тясна връзка помежду си. Петър I използва акциза върху водката като основен източник на приходи във войната срешу могъщата тогава Швеция. През следващите векове се редуват периоди на забрани и улеснения, държавен монопол и облекчения за частния сектор. Повечето царе дават преференции на Сибир, където налози обикновено не се събират. Така заточените декабристи са имали поне утехата да пият безмитна водка. Междувременно водката се превръща в неотменна част от битността на руския човек. През Първата световна война алкохолът е забранен и целият спирт се насочва за нуждите на фронта. Един от първите декрети на дошлите на власт след революцията болшевики е да отменят забраната. Безспорно популярно решение, което предизвиква искрена радост в сърцата на редовия мужик. В периода 1920-1940 година въздържанието е издигнато в култ, инвестират се средства в агитационни кампании и прочее форми на организационна работа с масовия съветски човек. Комунизмът изглежда построен, петилетките се преизпълняват, Стаханов е трезвеник и модел за подражание.
Но ето че идва войната, а Втората световна не е обикновена, а тотална война. Абслолютно всичко е легитмна цел – военни обекти, гражданско население, инфраструктура. Женевската конвенция и обичаите на войната са просто едно добро пожелание. Когато всичко изглежда изгубено, дори комунистическите догматици са принудени да проявят творчество. Водката е разрешена и насърчена неофициално в Червената армия. Резултатите не закъсняват, през декември 1941-ва нацистите са спрени при Москва. Започва началото на края на германската инвазия. Ще трябва да мине още година, в която водката се пие срамежливо, но от всички. При Сталинград войната се обръща, резултатите са надминали и най-смелите очаквания на комисарите. Руският войник, обилно поел водка, далеч по-ентусиазирано се втурва в атака. Междувременно индустрията заработва на пълни обороти – хиляди танкове, самолети, оръдия всеки месец потеглят към фронта. В технологичен план силите са изравнени, численото предимство е на страната на руснаците. На Курската дъга през лятото на 1943-та, двете империи си организират най-голямата танкова битка в човешката история. Съветите побеждават за първи път без помощта на руската зима. Но те имат далеч по-силен съюзник и това е водката.
След Сталинград живителната течност влиза официално във военната доктрина. На всеки редови боец се полагат по 100 грама водка на ден, в гвардейските части порционът е 200 грама. За тези, които не пият, се полага мляко и шоколад, в началото те са мнозинство, но към края на войната употребата на водка е повсеместна. Доставките на цистерни водка се превръщат във важна част от военната логистика, наред със снабдяването с техника, амуниции и продоволствие. През 1945-та в Червената армия служат 11,2 милиона мъже и жени, които изпиват над 1 милион литра водка дневно. Всичко това води до промяна в психиката на хората, да се пие става престижно в очите на началството, а отказът се приема като елемент на опозиция и неблагонадежност. Войната е спечелена, но придобите навици остават и през следващите десетилетия СССР води безнадежна битка с пиянството и алкохолизма. В случай, че не ви се слушат пиянски истории, може да станете трейдъри на финансовите пазари! Необходими са известни знания, търпение и дисциплина, сайтът за обучение на трейдъри www.forex911.com може да ви помогне за знанията, другото е от вас.
