Пловдивският архитект Александър Куртев строи най-красивите къщи на Ямбол преди 44-а

Теодор Караколев

Пловдивчанинът Александър Куртев е най-продуктивният архитект в Ямбол през 1930-те и 1940-те години, когато частната архитектурна практика все още е позволена. Най-впечатляващият негов проект е на минералната баня в центъра на града, като той е отговорен също и за други обществени проекти – Паметникът на Освобождението в непосредствена близост до банята, преустройството на Библиотеката (бивша банка), както и огромен брой частни сгради. Потеклото на Куртев е от Пловдив и Велинград, но той остава в Ямбол, след като създава семейство с Катя Бояджиева-Куртева в края на 20-те.

Александър Куртев е роден в самото начало на XX век. Като всички бъдещи архитекти по това време, той учи в чужбина – завършва в Дрезден, след което се прибира в Пловдив. В началото на 1928 година се случва съдбоносно гостуване в Ямбол на приятелско семейство – там той среща бъдещата си съпруга Катя Бояджиева, с която се жени още през лятото на същата година. Тя е сестра на Ваня Бояджиева Газдова – учителка и писателка, която пише в своята автобиографична книга „Хроника” спомените си за „Сашко” Куртев. 

Сватбата е във Велинград, където Куртев работи по проект за учителски санаториум. Плановете на новото семейство за забавени от Чирпанското земетресение през 1928 година, но в крайна сметка сватбата се случва. Малко по-късно новото семейство и техни роднини заминават за Париж. Александър Куртев специализира бетоностроеж в местно архитектурно бюро и дори получава предложение да остане на работа във Франция, в град Диеп. Той обаче отказва и семейството се прибира в Ямбол. То обаче е за кратко – семейството на Александър Куртев пише, че не могат без него в Пловдив и той заминава със съпругата си в града на тепетата.

Това обаче също не продължава дълго. Куртев пише на бащата на съпругата си с молба той да се върне в Ямбол. Така през 30-те години архитектът се установява в града на Тунджа, където прави поредица емблематични проекти. Един от най-известните е т.нар. „Червена къща” на края на пешеходната улица до днешния хотел „Тунджа” и площада с Минералната баня. Самата Минерална баня, завършена през 1938 година, с изчистените си форми и елегантни криви, е един от най-впечатляващите сгради в стила на модернизма между двете световни войни. Тя е на мястото на турска баня, като едно от помещенията дори „поглъща” старата сграда, а самият модерен дизайн прави препратки към османската архитектура. Интересно е, че сградата впечатлява дори пловдивчани – малко преди откриването ѝ, за нея се появява статия в Пловдивският общински вестник, в която тя получава похвали за красивия си дизайн.

Пълния текст в КАПАНА.БГ