Пловдивските сгради и паметници, свързани с Освобождението

Няколко паметника, два храма и няколко улици са свързани с Освобождението на България

Няколко пловдивски сгради и паметници са свързани с Освобождението на България от османска власт. Централно място заема Руският паметник почти на върха на Хълма на Освободителите. Той е издигнат само 3 години след Руско-турската война по типов проект. Той е в чест на воините, загинали по българските полета и цар Александър I. Като свързан с Освобождението, но издигнат много по-късно паметник може да се смята и Братската могила. Паметници имат също капитан Бураго, както и общ с пловдивските освободители на Пазарджишко шосе.

В първите години след Освобождението се строят и доста храмове. Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ е издигната по проект на арх. Йосиф Шнитер и е храм-паметник на Освобождението. Сградата носи официално името „Св. Св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“. Издигнат е със средства на видните пловдивски жители от района. Строителството започва през 1882 година на 11 май и завършва 2 години по-късно. Част от иконите в храма са изрисувани от революционера и художник Георги Данчов.

За камбанария-паметник пък се смята кулата на катедралния храм „Успение Богородично“. Тя също е издигната по проект на арх. Шнитер през 1881 година. На нея е изписано „В памет на освободителите“. Самият храм, силно свързан с борбата за българска национална църква, е построен през 40-те години, още по времето на османската власт.

Няколко други топоса в града са свързани с 3 март и Освобождението на България. Такъв е самият Хълм на Освободителите. Един от големите булеварди в жк „Тракия“ носи името „Освобождение“. Малка уличка в Кючук Париж до „Събота пазара“ пък е кръстена „3-и март“. Дълго време днешният булевард „Руски“ пък се наричал „Цар Освободител“, но е преименуван на „Руски“ през социалистическия период и така и не възвръща името си.