Възрастни пациенти с шанс за втори живот с нов метод за сърдечно лечение в най-голямата болница у нас. Смениха аортни клапи на 11 високорискови пациенти
11 възрастни пациенти с множество съпътстващи заболявания са първите успешно оперирани по иновативния метод трансфеморално имплантиране на аортна сърдечна клапа в Южна България. Интервенциите бяха извършени в Отделението по инвазивна кардиология на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. Първата от операциите бе точно преди година, съобщи началникът на отделението д-р Гинчо Тонев.
Новият метод е единственият шанс за втори живот на пациенти с тежкостепенна аортна стеноза, защото със съпътстващите си заболявания те не биха могли да издържат традиционната хирургическа намеса – т. нар. операция на отворено сърце, уточниха кардиолозите. След проведения преди дни общ контролен преглед на 11-имата, лекарите от екипа установиха, че състоянието им е много добро.
„Втора младост карам, така се чувствам“, сподели през сълзи благодарността си към екипа 78-годишният Петър Дулчев от Пазарджик.
„Животодаряваща, а не животоспасяваща операция! Това е нещо чудотворно за мен“, изрази емоциите си и Станко Мирчев, на 79 г.
„Всички пациенти бяха с много висок риск за провеждане на конвенционална смяна на аортна клапа. Защото сред заболяванията им са захарен диабет, бъбречна недостатъчност, артериална хипертония, дори има и онкологични. Част от тях вече имат оперативни лечения, при които са сменяни клапи, слагани са байпаси“, обясни д-р Велина Докторова. За голямо съжаление в началото загубихме един болен. Той получи усложнения, едно доста сериозно кървене в коремната кухина. Но това отново е следствие от изключително високия риск при тези болни, каза д-р Гинчо Тонев.
Неговият екип преминал предварително обучение в швейцарския град Люцерн за имплантиране на изкуствена аортна клапа. То е изключително успешно и в САЩ и в Европа се е наложило като изключително съхраняваща здравето на сърдечно болните алтернатива, обясниха кардиолозите.
Методът е абсолютно безплатен. В България на него се подлагат единствено високорискови пациенти, които трябва да отговарят на всички определени медицински показания. Първата стъпка е провеждането на т. нар. кардио-хирургична среща, при която специалистите обсъждат състоянието на всеки един болен с всички налични изследвания. „Присъстват колегите от кардиохирургията, водени от доц. д-р Заприн Въжев, от кардиологична клиника, начело с проф. д-р Федя Николов, и ние от инвазивна кардиология“, каза д-р Гинчо Тонев. Пациентите преминават през обширна предварителна подготовка, която изисква най-малко 2 хоспитализации. Извършват се лабораторни изследвания в доста широк спектър с обхващане на почти всички органи на човешкото тяло, за да се проследи тяхната функция. На всички пациенти задължително се правят ЕКГ-та, ехокардиографии, изследвания, от които се вижда как функционират клапите, както и скенер, който показва какви са размерите на клапата и най-удачните достъпи за имплантиране на изкуствената. На всички пациенти се прави и коронарография, от която се установява състоянието на съдовете, кръвоснабдяващи самото сърце, обясни д-р Велина Докторова. „Тези изследвания не могат да се направят в рамките на една хоспитализация. За да сме сигурни в самото имплантиране, трябва да подготвим всички коронарни съдове, за да си подсигурим добър изход от самата интервенция. А това означава, че има и лечение при самата подготовка“, каза д-р Докторова.
След определянето на даден болен като подходящ за този метод на трансфеморално имплантиране на аортна клапа, втората стъпка е изготвянето на протокол и предоставяне на всички изследвания на изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ проф. д-р Карен Джамбазов. След неговото одобрение документите се изпращат в Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса, откъдето след нова проверка се насочват към Здравната каса за отпускането на специалния инструмент за имплантиране на изкуствената аортна клапа през феморалната артерия, каза д-р Гинчо Тонев. Решението на НЗОК излиза след около 2 месеца.
Методът оскъпява бюджета, но същевременно намалява броя на хоспитализациите на тези пациенти. Защото при неработеща клапа, те влизат в болница по 5-7 и повече пъти годишно. А след протезирането на клапата секва хоспитализирането им заради сърдечна недостатъчност, което е спестяване и на средства. Другият плюс е, че се намаляват и лекарствата в голяма част от случаите на пациентите, каза д-р Велина Докторова.
За следващата година вече имало доста подготвени високорискови сърдечно болни за операция по новия метод. „Надяваме се да успеем да поставяме не по 1 клапа месечно, а на седмица“, каза д-р Гинчо Тонев. Това би поддържало на високо ниво квалификацията на персонала. Допълнително се подготвят сестри и лекари, каза д-р Тонев и благодари на колегите си от кардиохирургията, особено на анестезиологичния екип. Благодари също и на д-р Горанов, и на д-р Докторова, които се грижат за подготовката, а след това за наблюдението на болните. „В Германия, например, се извършват по 26 000 операции годишно. У нас населението е застаряващо и все по-чести стават дегенеративните промени в сърдечно-съдовата система като митрална стеноза и аортна стеноза. Така че кандидатите за подмяната им са много“, каза д-р Докторова.
„Хората с тази тежкостепенна аортна стеноза имат мъчителна симптоматика. Обездвижени са, не могат да вършат елементарни неща – от миенето на зъбите до оправянето на леглото. И най-минималните усилия са им свръхвъзможностите – получават задух, екстремна уморяемост", каза д-р Докторова. По тази причина обострената сърдечна недостатъчност е истински бич и социален проблем, за който не се говори достатъчно. Страда не само пациентът, но и семейството и всички околни. „Да не можеш да изминеш и 5 метра самостоятелно и да не можеш да се обслужваш, това те прави изцяло зависим от другите. Буквално като малко дете, нуждаещо се от постоянни грижи“, обясни д-р Докторова.
След подлагане на новия метод, още на втория ден пациентът става от леглото. Тази операция е с много по-малък риск и с по-бързо възстановяване, уверяват лекарите.
„До 3-ия етаж вече не се задъхвам! Сутрин и вечер правя разходки. Преродих се! Поклон до земята на д-р Тонев и екипа му“, разплака се 80-годишният Георги Младенов от село Яворово. Той бил с 4 байпаса и куп други болести. „Сърдечни хора в сърдечно отделение“, присъедини се към благодарностите след прегледа и Петър Ангелов, на 71 г. от Асеновград. „Преди операцията се чудеха дали ще оживея, а ето 1 година съм добре“, похвали се и единствената жена сред 11-те оперирани Марийка Шотилова от Пловдив.
Последната от операциите по новия метод – на 72-годишния Петко Петков от Кърджали, бе представена на VІІ-я Национален конгрес по интервенционална кардиология през ноември в Пловдив с участието на най-добрите специалисти в областта от България и гостуващи лектори от чужбина.
