С тържествена литургия започва честването на 100-годишнината от освещаването на енорийската църква „Успение Богородично” в с. Житница. Куп събития са предвидени за празника на храма и хората от селото. След литургията ще бъде извършен благослов на новия площад пред църквата и освещаване на внушителната статуя на Дева Мария. След това с презентация ще бъде представена историята на енорията. Честването ще продължи с концерт на оркестъра на Военновъздушните сили, народни танци от Танцов клуб „Пост Арт”, народна музика от оркестър „Млади тракийци”.
Очаква се събитието да бъде посетено от над 1000 души, сред които местни жители, представители на съседни католически енории, католици от северна България и официални гости, сред които владиците Христо Пройков, Георги Йовчев и Румен Станев, съветникът на Апостолическата нунциатура в България монсиньор Джорджо Кеца, почетният консул на Италия в Пловдив Джузепе ди Франческо, представители на общинската и местната власт.
Написана история:
„Най-накрая, след две години на усилия, жертви, премеждия от всякакъв характер и след преодоляване на всички трудности, с Божията помощ беше завършена, макар не напълно, но поне до такава степен, че да бъде отворена за поклонение от народа.
Това е новата църква на Амбарлия, която на 16 септември 1923 г. в 9 часа сутринта беше открита и тържествено осветена от нашия почитан Апостолически викарий Винкенти Пеев, заедно с почти всички мисионери, пристигнали от всички общности за събитието. И всичко това, примесено с радостта и доволството на верните от Амбарлия, които най-накрая видяха увенчани с успех своите усилия. Църквата е посветена, както старата, на Успение Богородично. Маестро Антон Тайнер дирижира оркестъра, свирил по време на литургията.
На празничната церемония присъства френският консул със семейството си и директорът на Френския колеж на отците успенци във Филипопол. Празникът премина по установената програма в необикновена пищност.
Военният оркестър веселеше през целия ден огромното множество от народ, стекло се от всички краища и завзело буквално цялото село като залутан рояк. Нямаше къща, улица, мегдан, които да не бяха препълнени с хора, файтони, каруци, автомобили, пристигнали от католическите и православните села, привлечени от новостта и рядкостта на подобен празник. Всички намериха подслон и храна, предоставени им по обичай от кметството на селото.” (Отец Антон Йовчев, францискански мисионер)
