Необходимо е спешно да се повиши осведомеността за удавянията като проблем на общественото здраве, защото те убиват около 20 000 души годишно само в Европа, пише Dir.bg. Това заявява европейският регионален директор на Световната здравна организация (СЗО), цитиран от Синхуа и БТА.
„Повечето от нас рядко, почти никога не се замислят за удавянията като опасност за общественото здраве със значително въздействие“, поясни д-р Ханс Анри Клуге по повод Световния ден за предотвратяване на удавянията, който се отбелязва днес, 25-и юли.
Неотдавнашното преобръщане през юни на „Адриана“ – риболовен кораб, превозващ мигранти във водите между Гърция и Италия, добави стотици жертви към този брой.
„Само при тази катастрофа повече от 600 души се удавиха наведнъж, като повечето тела никога няма да бъдат открити“, отбеляза той.
Според СЗО повечето жертви трагично се удавят сами при различни обстоятелства – от водни басейни без надзор до смъртоносни морски течения.
В Европа се консумират най-много алкохолни напитки на глава от населението в света и това също допринася за кризата.
„Алкохолът е в причинно-следствена връзка при 26% от всички смъртни случаи на удавяне в европейския регион“, каза Клуге.
Миграционната криза допълнително утежнява проблема.
„По данни на Международната организация по миграция от 2014 г. насам около 34 000 души са се удавили в хода на миграцията“, каза Клуге, подчертавайки спешната необходимост от действия.
„Това представлява 60% от всички регистрирани смъртни случаи, свързани с миграцията, и от тях почти четири от пет – са настъпили в Средиземно море и Ламанша в рамките на европейския регион на СЗО“, каза Клуге.
По данни на СЗО всяка година в световен мащаб най-малко 236 000 души губят живота си от удавяне.
„Това обаче се отнася само за непреднамерените удавяния. Истинският брой на жертвите, като се изключат смъртните случаи по други свързани причини, е подценен с 30 до 50 процента“, каза регионалният директор на СЗО.
Ханс Анри Клуге призова за спешни действия за справяне с проблема.
„Трябва да гарантираме, че колективният ни фокус върху удавянията вече няма да се основава на последното бедствие с масови жертви, а на това как загубата на всеки един живот вследствие на удавяне би могла да бъде предотвратена на първо място“.
