Панаирът никога не е бил на пловдивчани? Напротив

Кметът на Пловдив Здравко Димитров неведнъж е изказвал своята гордост от историята и културата на града. Още от времето си на районен кмет, в последствие Областен управител и от 3 години и половина – кмет на града, в официални съобщения и медийни изказвания се е случвало да каже добра дума за дългата, хилядолетна история на града… и тъй нататък… Празни думи, тъй като не са подплатени с никаква реална дейност.

Казва се, че трябва да мине време, за да може Историята да каже тежката си дума. От фактологична гледна точка кметуването на Здравко Димитров ще бъде запомнено с това, че по негово време Пловдив окончателно загуби своята власт и собственост над един от символите на града: Панаира.

Опитвайки във всеки един момент той да замаже своето бездействие за спасяването на пловдивското участие в дружеството, в началото на седмицата Димитров сподели уникален бисер: Панаирът никога не е бил на пловдивчани.

Панаирът действително е създаден по инициативата на Търговско-индустриалната камара и дейното участие на д-р Обрейко Обрейков. През 30-те години той се ръководи от тази организация, но в съдружие с местната власт, тъй като изложбените площи са в няколко пловдивски училища. С разрастването на Панаира местната власт се включва все по-активно, с дейното участие на кмета Божидар Здравков.

През 1937 година се строят няколко палати, като по-късно се добавят още – тогава те са били близо до ж.п.-гарата, на терена на днешната автогара „Юг“ и по продължението на булевардите „Руски“ и „Васил Априлов“. На тези общински имоти стават всички следващи изложения, които продължават до разгара на Втората световна война. Панаири има включително през 1940, 1941-а година, когато участват едновременно както Германия, така и СССР.

Още от 30-те години местната власт и Търговско-индустриалната камара разбират, че мястот не е достатъчно. Определено е новото място за Панаира: край река Марица, където той е и днес.

Със средства на община Пловдив са откупени много имоти в края на 30-те и началото на 40-те години, правят се предварителни конкурси за определяне на мястото на отделните палати. Недостигът на средства спират реалното строителство на подготвените около 10 изложбени палати, но именно община Пловдив е тази, която откупува и притежава терена, който днес вече е изцяло под властта на Георги Гергов.

Така се стига до днес, когато кметът Здравко Димитров твърди, че Панаирът никога не е бил на пловдивчани – но напротив, той подарява това, което предшественикът му Божидар Здравков, д-р Обрейков и цялата пловдивска общественост през 30-те години е завещала на следващите поколения.

Всъщност, изглежда няма да е нужно да мине много време за да каже Историята тежката си дума кой кмет каква оценка заслужава.