Андро – Най-обичаният и най-мразеният художник на Пловдив

Андро представил новото българско правителство – премиерът Александър Малинов, показан като стара сврака, вдига малките сврачета от осраното гнездо, за да ги премести на чисто място. Сиреч старите министри заемат нови постове

Владимир Балчев

Вече век най-представителната улица на Пловдив е “Княз Александър І”. Тук се намирали скъпите магазини, луксозните заведения, банките и книжарниците. Да, точно книгата била на централно място в града, редом с банките. Един от видните книжари на Пловдив в началото на ХХ в. бил Петко Беловеждов. Той първи опитал една необичайна форма на реклама, която предизвикала небивал скандал. През лятото на 1909 г. Беловеждов поставил на челно място във витрината една карикатура, която разбунила духовете. На нея била нарисувана внушителната фигура на Лора Лейбович, съдържателка на известен шантан. Баба Лора била толкова дебела, че файтонджиите бързали да натирят конете, щом  мернели отдалеч масивното й туловище.  За разлика от слонските форми на съдържателката, нейните момичета били ефирни и изящни. Вестниците пишат за “дивни феи с голи гърди, с най-съблазнителното облекло”, които крачат бавно-бавно и водят след себе си цяла рота кучета. Пазителите на морала постоянно настоявали общината да затвори шантана, но винаги се намирали могъщи покровители, които закриляли заведението на баба Лора.

Точно тази скандална съдържателка на шантан била изобразена на карикатурата. Раздрусала мощни телеса, Лора Лейбович водела кръшно хоро. Заедно с нея подритвали подритвали могъщите й покровители – политици, управници, съдии. Всеки един от участниците в хорото бил нарисуван толкова точно, че никой не можел да го сбърка. Естествено, изобразените величия побеснели от яд. Започнали с молби, сетне продължили със заплахи към книжаря. Петко Беловеждов обаче не махнал карикатурата от витрината на книжарницата. През това време хората се тълпели да гледат скандалното хоро, а търговията на Беловеждов цъфтяла.

                Така с гръм и трясък художникът Димитър Андреев-Андро станал водещ карикатурист на Пловдив. От лятото на 1906 г. той наел квартира навръх Джамбаз тепе в известната къща на поп Анто. През 1907 г. възпитаникът на Рисувалното училище в София представил на пловдивчани първата си изложба. Посетили я над 1000 души – невиждано дотогава постижение в града. Голяма част от карикатурите били откупени. През 1909 г. му поверили украсата на новопостроения Военен клуб, по същото време пазарджиклията бил назначен за учител в Девическата прогимназия.

Иначе скандалният карикатурист бил тих и кротък човек, прекрасен приятел. В него нямало никаква злоба. Затова пък карикатурите му били злъчни и хапливи. Андро винаги целел по върховете. През март 1910 г. показал как българският цар Фердинанд се забавлява с новата си играчка – министърът Михаил Такев. Няколко месеца по-късно представил новото българско правителство – премиерът Александър Малинов, показан като стара сврака, вдига малките сврачета от осраното гнездо, за да ги премести на чисто място. Сиреч старите министри заемат нови постове. Друга творба на Андро била насочена срещу маниакалните мераци на българския цар Фердинанд. Не бил пожален и пловдивският кмет, нарисуван като бандит с нож как гони умрелите от коремен тиф пловдивчани. Министри, банкери, окръжни управители, прокурори – това са “героите” на скандалния карикатурист.

През краткия си живот художникът Димитър Андреев-Андро успял да подготви повече от 20 изложби. Освен в Пловдив, той излагал свои творби  в София, Пазарджик, Варна, Русе, Велико Търново и други градове, а през 1923 г. стигнал до изложбените зали в Париж и Букурещ.  Представял карикатури, акварелни пейзажи от Пловдив и околностите му, гравюри, рисунки с перо. Всяка година показвал нова колекция, а понякога радвал публиката с две изяви през годината.  През периода 1912 – 1918 г. Андро участвал в три войни, но и тогава не прекъснал изявите си. През 1910 г. опитал силите си в разследващата журналистика, като станал кореспондент на в. „Дневник”.

Андро бил любимец на пловдивската публика. Картините му пълнели изложбените зали и то при платен вход, откупени били стотици негови творби, поели след това в неизвестна посока. По време на боледуването му през 1909 музикантите Ангел Букорещлиев, Павел Недков и Александър Доросиев организирали благотворителна художествена вечеринка. В местните вестници често били публикувани възторжени отзиви за изложбите му. Едновременно с това обаче имало и убийствени реценции. В публикация от 1921 г. той е наречен „една бездарност, която иска да мине за голям карикатурист поне, но която няма нищо общо с изкуството”.

                Най-обичаният и най-мразеният художник на Пловдив  умрял далеч от тепетата. Напуснал света в Букурещ на 20 февруари 1924 г. като сетен сиромах. Нашето посолство в румънската столица не отпуснало пари за погребението му, та се наложило българите в Букурещ да отделят по нещо от скромните си доходи, за да изпратят прилично талантливия си сънародник. Няколко месеца преди смъртта си, Андро подписал договор с известната художествена галерия „Мезон д`Ар” – Париж.