120 години пощальоните в Пловдив разнасят коледни пощенски картички
В началото книжарите ги внасяли от Виена и Париж, започнали да ги произвеждат през 1910г.
Владимир Балчев
Първите поздравителни картички за Коледа се появили в Пловдив към края на XIX век. Книжарите ги внасяли предимно от Виена и Париж. Новата мода бързо се наложила и в началото на миналия век картичките станали неразделна част от празниците. С наближаването на Бъдни вечер, товарът на пощальоните ставал все по-тежък и по-тежък. Ден-два преди пригласянето на коледната трапеза пороят направо затрупвал нещастните пощальони.
Отначало никой не обръщал внимание на чуждите надписи, но с разширяването на пазара, започнали да се търсят картички с поздравления на български език. Книжарите се изхитрили и започнали да побългаряват вносната стока – просто слагали под картинката един надпис „Честито Рождество Христово” и картичката ставала българска. Родното производство се появило след 1910 г., а през 30-те години на миналия век почти изместило голяма част от картинките, внасяни от чужбина.
Надписите обикновено били банални – пожелание за весело прекарване на светлите празници, здраве, успех, сбъдване на всички желания. Едно от редките изключения е поетичен изблик през 1912 г. Един пловдивчанин се оплаква, че го наказват с ядене на убити зайци. Какво да прави горкият, подчинил се на съдбата – сложил заека в тенджерата, та го запушил, задушил го, вино му сложил и не знам още какви „дранголии". Та станало чудо на чудесата ! „Бях принуден, обяснява пловдивчанинът, едно шише Садовско от 1904 г. да изтабаня след яденето…" Голяма мъка!
Всъщност по-важна е картината на картичката. Тя е същинското пожелание. За момата ще е нежно прегърнатата семейна двойка при пищно украсената елха. В друг кадър съпругата радостно разглежда коледния подарък току под гирляндите на елхата, докато съпругът, с ръка на сърцето, обяснява колко много я обича. За младото семейство, което иска потомство, на картичката трябва да са изобразени деца – хубави като куклички, чистички и мили. Съвсем като в приказките. За ергените е изобразена крехка девойка. Ако не смеят да си я пожелаят, поне да я погледат. Идилични картини, които разнежвали сърцата и навявали сладки мечтания.
За по-старите били предназначени сцените, които напомнят за появата на младенеца и символите на Святата нощ. Чувалчето с жълтици е знак, който въобще не се нуждае от обяснение. За почитателите на добрата трапеза също имало подходящо послание. Не са подминати и надеждите за много и хубави подаръци. За децата – купища играчки, за жените – скъпи бижута. Коледарите, родната украса на празника, също се появяват върху пощенските картички.
На пръв поглед, съвсем не на място се показва ухилената зурла на добре охранено прасе – обичай, възприет от немците с пожеланието за здраве и обилна реколта. Но докато при немците 150-килограмовият шопар наднича сред венец от рози, или държи в уста крехка детелина, в българския вариант прасето ужасено бяга пред джелатина си, който го е погнал с ножа. Сиреч нашенецът, като реалист, откровено набляга на пържолата, предвидена за основна украса на трапезата.
След толкова много послания върху коледните картички изпращачите въобще не се напрягали да измислят някакъв оригинален текст. Просто подбирали картинката и на гърба добавяли няколко думи с пожелание за весели празници и сбъдване на всички желания.