Николай свали маската, вече не е владика!

Любомир Минчев

И сто тояги на голо за владиката Николай са малко за онова, което върши. Изпитвам омерзение, че отново трябва да се хвана за расото му, но той все повече се превръща в цирей за църквата ни. И си казвам – добре, за последно да е, но не съм сигурен. Това не е някаква  битка срещу някакъв митрополит.  Приемете го като позиция за вярата, която няма нищо общо с насажданата от Николай. Ако сте съгласни, нека да е вярата на един град.
Да припомня как съм се изразявал за този божи служител  – църковен идиот, богохулник, който трябва да бъде цапнат през устата, главен лицемер на църквата, фалшив митрополит, главен опаковчик на републиката, след като опакова „Свети Кирик“, опакова реформите и опитва да опакова душите ни, фалшив митрополит, християнски талибан , брокер на недвижими имоти, атентатор срещу вярата на хората. Ако можете, добавете още нещо.
И пледирах, че Николай трябва да бъде отлъчен от духовните хора на този град и оставен в ръцете на политиците.  Това вече се е случило  и е голяма победа за вярата – вижте кои са слушателите  му и ще разберете, че е така.
Вчера Николай се превърна в политически оратор и сам призна, че Пловдив няма нищо общо с него. Абсурдно е това да е владиката на Пловдив, който от амвона на „Свето Преображение Господне“ наговори куп лъжи за местните данъци и такси. Николай нагло излъга, манипулира тълпата пред себе си, окуражен от присъствието на политици, в чиито обятия се чувства толкова комфортно, че и дяволът да го погали в този момент, няма да мръдне.  Наказанието за подобен владика е сто тояги на голо и прогонване от храма.
Николай се хвърля в политическа битка с главата надолу и това е краят му на духовен авторитет. Съмнявам се обаче, дали Пловдив е имал някакъв респект от владиката си. И това, което се случи вчера, е победа на вярата – градът е свободен да прогони от храма този политически търговец.
Най-смешното в тази ситуация е убеждението на Николай, че стои на някаква скала на православната вяра.“Елате, убийте ни, няма да мръднем от тази скала“, крещи владиката. Няма да мръдне, защото слезе ли от там, напълно е загубен. Владиката е наясно колко сигурна е тази скала, която няма нищо общо с православната вяра. Олигархично-масонската скала е  сигурното убежище на Николай.  От нея той с лекота громи миряните  и раздава ласки на политиците.  
Владиката открито подкрепи един кандидат за кмет и нападна друг. Това е най-малкото му прегрешение и за него да го съди началника Му. Но Николай най-после свали маската си и сега трябва да ходи без нея. А без маската  няма как да обясни, че е владиката на Пловдив. Това е голяма победа!
Без нея  трябва и  да престане да дрънка как църквата била стожер с душеспасителна мисия. Била е, но докато в нея не нахлу ченгеджийското поколение  попове и такива като Николай, за които са важни купувачите на индулгенции, а не вярата.
Изумявам се обаче, че едно парти на Античния театър може да предизвика съвсем основателен  бунт, а безобразията на владиката ги подминаваме с няколко язвителни коментари. Това нормално ли е?  И така до следващия погром върху църквата. Затова владиката става все по-нагъл. Оставили сме го да се разпорежда с вярата ни, сякаш нямаме никаква нужда от нея. Имаме, разбира се. Тогава да се разбунтуваме  за вярата си!