Тееечеее, всичко тече!

С дъждобран на лекция в Пловдивския университет, осма аудитория прокапа  

Ставаш сутринта и по възможно най-раздразнения начин си разтъркваш очите. Че как иначе – едва вторник е. Взимаш си душ, миеш си зъбите и ако случайно ти остане време си слагаш маскарада на лицето. Отиваш в ректората, псуваш цветущо забраната за използването на асансьора и търчейки към аудиторията се молиш да не си закъснял чак толкова много. Тук вкарвам лирическо отклонение – сантиментална съм. Първата ми лекция някога беше проведена в осма аудитория и от тогава до сега си ми остава присърце, макар и зловещите бели стени. По темата – тук си е изцяло мой проблемът, че бях забравила, че днес лекция няма да се провежда, но пък в аудиторията си ме чакаше една прекрасна кофа с вода. Е, че кво толкова? Ми водата идваше от тавана, а дъжд не сме виждали от 3-4 дена. Осма аудитория се намира на втория етаж, а те са общо три в ректората. От къде идва тази вода – ми, вълшебство вероятно. Те нали еколозите казват, че водата скоро ще се изчерпа, та ние по български си кътаме за черни дни. Бас ловя, че на всеки му се е случвало да тича с кофа в ръцете, заради течащ таван/стена/мивка/абсолютно всичко, до което може да се докосне в прозрачната течност. Но в университет? И то един от най-големите в цялата страна? Хайде бе! Част от окачения таван се беше огънал по начин, сякаш просто чакаше някой да мине отдолу му и да падне. Ей така, за кефа, да им е гадно на студентите. Паралелно с това техници си оправя тавана из коридора на пак същия втори етаж, който нито течеше, нито пропадаше – НИЩО! Как му казвахте – приоритети?
То цялата ни образователна система е в киреча, а аз за един протекъл таван съм се хванала. Е, все от някъде трябва да започнем, нали?Драги ми колеги, ако ви се наложи да имате лекция в моята любима осма аудитория – носете си дъждобраните!