Страшно е разделението, казва обвиненият в ЕВН палежите
Семейството ми оцеля благодарение на приятелите ми, благодаря им, покланя се операторът
Алди Сарай на свободаИзлезлият от следствения арест преди няколко дни Алди Сарай се срещна с екипа на Под тепето. Той изкара почти осем месеца зад решетките по обвинения за палеж и опит за такъв на имущество на ЕВН по време на зимните протести. Досъдебното производство цикли, като според адвоката на оператора Красимир Елдъров по него не е работено от месец март. Така или иначе делото днес е засекретено, а самият Алди няма право да коментира детайли по него. По тази причина и дълго време мерките за неотклонение бяха затворени за медии и близки на Сарай.
Докато бе в ареста, Алди бе величан и хулен, обичан и мразен. Днес е безработен, но свободен. Тъжен, но усмихнат. Пуши цигара от цигара и се чуди как ще върви напред. Търси работа. И май е намерил. При това любимата си- поканили са го за оператор в голяма телевизия. Няма обаче компютър и камера, тъй като са иззети от разследващите още след ареста и седят някъде по рафтовете на полиция и следствие. Където се намира и иззетото априлско знаме от апартамента на Алди. Сигурно е важно веществено доказателство. С него ще докажат, че сме патриоти, казва Сарай днес, вън от ареста. 
Вътре не мислих за себе си. Най-тежко ми беше за родителите, защото знам, че нямат пари. Баба ми е работила 25 години като шивачка и получава 150 лева пенсия. Зимата особено не могат да се оправят. Разчитаха на мен. А мен ме нямаше, бях арестуван. Майка и баба оцеляха благодарение на моите приятели. Тук, може би, е мястото да им благодаря. Даже и на тези хора, които не ги познавам и също са ми помогнали. Те ми носиха книги. Помагаха ми с каквото могат, покланя се Алди.
Парите за гаранцията му от 2 хиляди лева също са били събрани от негови приятели, тъй като семейството не разполага със средства. 10 човека се обединили и дали по 200 лева, за да изкарат Сарай на свобода.
През близо осемте месеца в ареста операторът чел книги, тъй като 6-те телевизионни канала бързо му писнали. Над 100 заглавия са минали през ръцете и ума му. Минал е и през „Моята борба”, която явно е често срещано четиво зад решетките. Там има и библиотека. 17 дни се записвах за нея. Всеки ден минаваха и питаха дали има въпроси. Аз им казвах, че искам да се запиша за библиотеката. Накрая ми дадоха списък с 300 книги. Записах десетина книги в началото, а те ми донесоха една. За щастие ми донесоха книжнина. Успях за четвърти път да прочета Библията и да вникна още по-дълбоко в нея, гаси поредната си цигара Алди.
Много хора застанаха зад мен заради масовото негодувание срещу ЕВН. Ако ме бяха обвинили, че съм нападнал друга фирма, нямаше да има такава реакция от страна на хората. Защото те страдат. Страдат нашите майки, бащи, баби и дядовци, които са съградили тази страна с много пот и кръв даже. Те страдат най-много, защото не могат да си платят тока. Трябва да изберат дали да са гладни, или да са на студено. Това нормално ли е? Днес бих протестирал срещу банките, цените на тока, монополите. Надявам се хората да отстояват каузите си. Но това разделение ме плаши. С него обаче най-лесно се управлява. Разделяй и владей. Ако искаш да управляваш един народ, трябва да го разделиш. Защото обедини ли се… ще отхвърли узурпатора. Ако искаш да корумпираш една страна, първо корумпирай мисленето на младежта й. Сега чрез поп културата, младите се кланят на изкуствени идоли. Трябва да са по-морални. Нужно е национално обединение по каузи- твърдо, докрай. Така трябва да е. Тук бих искал да цитирам една глава от Библията. 8 глава, 32 стих: Познайте истината и тя ще ви освободи. Хората трябва да знаят какво става в държавата. Младите хора трябва да участват в политиката. Умните и богатите също. Защото политиката не е срамно начинание, но трябва да е в ръцете и умовете на чисти хора, казва доскорошният арестант.
В момента той трудно говори за себе си. Тъй като не знае какво ще се случи в съда, дали ще му дадат ефективна присъда, колко ще трябва да долежава след 8-те месеца в ареста. Надявам се съдът да е обективен. След толкова време в ареста се съмнявам, че ще ме оневинят. Но съм готов да мина този път. Това обаче не ми пречи да мисля за създаване на семейство в България. Стига да имам работа, да знам, че съм осигурен. Бих си построил къща, бих си създал семейство. Бих си плащал сметките за ток, както съм го правил винаги. Проблемът обаче е, че има хора, които цял живот са работили за тая държава и те не могат да си платят сметката за ток. Има пенсионери, които зимата живеят под 3-4 одеяла, тъй като не могат да си позволят топлина. Това е ужасно. Призовавам хората да повишат морала си. Да следят за морала на техните деца, семейството, приятелите. Да бъдат сами промяната, която искат за света, завършва Алди, преди да излезе на първата си разходка по центъра от близо осем месеца.
