Архивите разказват: Двама даскали повеждат възродения народ към светли бъднини
На празника да си спомним как се е родил и как се променил в годините „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи”
Текстът на химна „Върви, народе възродени” вижда бял свят на 15 май, през 1892 година, изпод перото на преподавателя по френски Стоян Михайловски
Девет години по-късно друг даскал – учителят по музика Панайот Пипков написва музиката
След 1944 г. новата власт променя части от текста на стихотворението
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с кинжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]
С оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий” екипът на Под тепето ви честити най-българския празник – 24 май.
Текстът на химна „Върви, народе възродени” вижда бял свят на 15 май, през 1892 година. Големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи”, което е публикувано в списание “Мисъл” в град Русе.
Девет години по-късно друг даскал – учителят по музика Панайот Пипков написва музиката.
Според историческата легенда, това е станало в час по пеене в Ловеч и то докато един ученик четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий”. В края на часа мелодията била завършена.
„Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути; обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце.“ П. Пипков
Архивите разказват: 148 години от рождението на Панайот Пипков
Директорът на петокласното училище чува как един клас изпълнява химна в час по музика и дава идеята той да бъде изпят на следващия празник, почитащ светите братя Кирил и Методий. Така на училищния празник на 11 май 1901 г. химнът е изпълнен официално за пръв път на училищния празник.
През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. Пее се в оригинал над 40 години.
След 1944 г. новата власт променя части от текста на стихотворението. “И Бог ще те благослови” е заменен с “напред и все напред върви”, а думите в четвъртия куплет “Духовно покори страните, които завладя с меч” стават “ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч”. Цели куплети напълно са премахнати от учебниците, читанките и песнопойките.
А вие кой вариант пеете?
