Зелен градНовини

Движението на земната ос не е „истинската причина за климатичните промени“

Източник: factcheck.bg

Автор: Василена Доткова

Широко споделяна публикация във Фейсбук твърди, че причина за климатичните промени са промените в наклона на земната ос и „формата на Земята“. Според публикацията това научно знание е умишлено скривано от страна на „тези, които управляват света“. Текстът твърди още, че тези научни факти доказват липсата на връзка между човешката дейност и промените в климата.

„Глобално затопляне предстои и никой не може да го спре, защото то ни най-малко не е обусловено от човешката дейност“ – гласи текст на фона на снимка на горящо земно кълбо.

„През 1989г. Земята променя своята форма и наклона на земната ос! Това събитие на хоризонта няма гръмко отбелязване към широката общественост! Учените които изследват ядрото забелязват тази промяна през 1985г. Четири години по-късно имат отговор на този въпрос – „Цикли на Миланкович“.“

„Това са фактори независещи от хората! Земята, която се разширява, а в краищата се стеснява, причинява земетресенията, ураганите и всички природни бедствията на Земята! Именно поради тези причини са и климатичните промени! Само, че тези, които управляват света, имат друго мнение“ – се казва още в текста на публикацията.

Публикацията се появява първоначално в страницата Novini.cc, откъдето е споделена в групата „Истината за Мини Марица-изток“ и така е достигнала до потенциална аудитория от общо 37 000 потребители. Има и много споделяния от индивидуални профили.

Какво представляват циклите на Миланкович

Това е теория за връзката между дългосрочните промени в климата, движенията на земната ос и колебанията във формата на земната орбита. Публикувана е за пръв път през 1920 г. от сръбския учен Милутин Миланкович. В изчисленията си той взема под внимание комбинирания ефект от три отделни движения на планетата, които са познати на човечеството много отдавна. Миланкович е първият, който ги обвързва с промените в земния климат. Оказва се, че изчисленията му за очаквания ефект от тези движения приблизително съвпадат със съществуващата историческа информация за ледниковите периоди и затоплянията на климата в миналото.

„Кимането“ на земната ос

Оста, около която се върти Земята, е наклонена. Този наклон е причината, поради която на планетата има сезони. В момента земната ос е с наклон 23,4 градуса спрямо вертикала. Разбира се, понятието за вертикал в Космоса е относително – в случая като хоризонтална се разглежда равнината на земната орбита, а вертикална е всяка права, перпендикулярна на нея.

Ъгълът на земната ос периодично се променя между 22,1 и 24,5 градуса, като периодът на цялото движение до връщането в изходната точка обхваща 41 000 години. Движението е известно във физиката като нутация на оста.

Колкото по-голям е ъгълът, толкова по-екстремни обикновено са били сезоните в историята. По-големият ъгъл означава повече слънчево греене в земното полукълбо, което се намира по-близо до Слънцето. Другото полукълбо съответно е по-отдалечено и получава по-малко слънчеви лъчи.

Според НАСА в момента Земята се намира във фаза на намаляване на ъгъла на земната ос – той е достигнал пика си преди около 10 000 години и се очаква да достигне минимума си след още около 10 000.

„Кимането“ земната ос е открито още в средата на XVIII век от английския астроном Джеймс Брадли. То е една от трите основни променливи, които формират теорията на Миланкович.

Движението на пумпала

Въртенето на Земята е сложно и често е оприличавано на движението на пумпал, пуснат да се върти под наклон върху хоризонтална повърхност. Освен „кимането“, оста на пумпала извършва и кръгово, конусовидно движение.

Илюстрация: Lucas Vieira, Wikimedia Commons

Това движение се нарича прецесия и е описано от астрономите още през Античността. Те забелязват, че позицията на слънцето спрямо определени звезди се променя с годините, а звездните карти остаряват. Периодът на пълното завъртане на земната ос е малко над 25 770 години.

Астрономическата прецесия влияе върху климата, като предизвиква по-екстремни сезонни разлики в едното полукълбо и по-умерени в другото. Според НАСА в момента се намираме във фаза, в която прецесията би трябвало да води до по-горещи лета в Южното полукълбо и по-умерени сезони в Северното, а обратното би трябвало да започне да се случва едва след 13 000 години.

Ексцентричност на земната орбита

Земята не описва перфектен кръг около Слънцето. Формата на орбитата ѝ леко се променя под влиянието на гравитацията на другите планети в Слънчевата система, особено Юпитер и Сатурн. Промяната е от почти перфектна окръжност до леко елипсовидна форма и се повтаря циклично с период около 100 000 години.

За ексцентричност се говори, когато формата на земната орбита се отклонява от тази на кръга – колкото по-елипсовидна е тя, толкова по-голяма е ексцентричността. Издължаването на орбитата води до разлики в продължителността на сезоните – колкото по-ексцентрична е тя, толкова по-продължително е лятото за сметка на зимата в Северното полукълбо, като става дума за разлики от порядъка на няколко дни.

В периодите с най-голяма ексцентричност на земната орбита земята получава с 23% повече слънчеви лъчи в точката от орбитата си, която е най-близо до слънцето, в сравнение с тази, която е най-отдалечена. В момента ексцентричността на орбитата е в период на намаляване и се доближаваме до фазата, в която орбитата на Земята е почти кръгла.

Циклите на Миланкович ли са причина за климатичните промени

Астрономическите движения, известни като цикли на Миланкович, не са ново откритие, нито пазено в тайна обяснение за глобалното затопляне, както твърди публикацията.

Сред учените съществува консенсус, че бързото затопляне на земния климат в сравнение с прединдустриалната епоха се дължи преди всичко на човешката дейност.

„Човешката дейност, главно чрез изпускането на парникови газове, без съмнение причинява глобално затопляне, като през 2011-2020 г. глобалната температура на земната повърхност е с 1,1º С над нивата от 1850-1900 г.“ Това заявяват авторите на последния доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) – научна организация в рамките на ООН, съставена от експерти от всички държави.

Според учените от IPCC темповете на затопляне, които наблюдаваме през индустриалната епоха, са безпрецедентни в сравнение с хилядолетията преди това и не могат да бъдат обяснени само с природни фактори като слънчевата и вулканичната активност или движението на небесните тела. Те обаче съвпадат с резултатите от симулации, в които са отчетени както природните фактори, така и ефекта от повишаването на концентрацията на парникови газове в атмосферата в резултат на човешката дейност.

Графика: Междуправителствен панел за климатичните промени

Циклите на Миланкович не могат да обяснят наблюдаваното затопляне, защото те водят до бавни промени с период десетки до стотици хиляди години. Климатичните промени в резултат на човешката дейност са много по-бързи – те се случват в рамките на десетилетия до векове. Според НАСА през последните 150 години циклите на Миланкович не са довели до повишаване на количеството слънчева радиация, което достига до Земята. Напротив, сателитното наблюдение показва, че през последните 40 години това количество леко намалява.

В същото време през предходни ледникови цикли концентрациите на въглероден диоксид в атмосферата са играли съществена роля за мащаба на промените причинени от циклите на Миланкович. В момента концентрацията на CO2 в атмосферата е с около 50% по-висока в сравнение с прединдустриалната епоха.

Учените отбелязват също, че промените в климата заради естествените движения на небесните тела обикновено водят до затопляне или охлаждане на всички слоеве на атмосферата. Това не съответства на наблюденията от последните десетилетия, които показват затопляне на ниските атмосферни слоеве (тропосферата) и охлаждане на по-високите слоеве (стратосферата).

Проверено:

Климатичните промени, които наблюдаваме от началото на индустриалната епоха, не са причинени от движенията на земната ос или промените в земната орбита. Ефектът от тези движения върху климата, познат като „цикли на Миланкович“, е известен на учените повече от век и се взема под внимание от съвременната климатична наука. В момента се намираме във фаза от този цикъл, в която климатът в Северното полукълбо би трябвало да става по-хладен. Циклите на Миланкович са свързани с бавни промени с период от десетки до стотици хиляди години. Тези промени водят до затопляне или охлаждане във всички слоеве на атмосферата. Циклите на Миланкович не могат да обяснят факта, че през последните десетилетия има бързо затопляне в ниските ѝ слоеве, докато стратосферата става по-студена. Тези наблюдения съответстват на парниковия ефект от повишената концентрация на СО2 и други газове в атмосферата в следствие на човешката дейност.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина