Повеждаме ви на виртуална разходка из няколко района в страната, обвити в тайнственост и с витаещи около тях предания и легенди. За вас остава само да начертаете маршрута и да отворите сетивата си, за да се потопите в атмосферата:
Белинташ
Белинташ или „Белият камък” е разположено високо в планината над селата Мостово, Тополово и Долнослав. Смятано е за второто по големина светилище на територията на България. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена. До Белинташ не може да се стигне с кола и се налага малка разходка пеша, но разстоянието не е никак голямо, а теренът е съвсем удобен и лесен. Малко известно е, че Белинташ е част от така наречения свещен триъгълник, включващ още няколко свещени и култови места в Родопите, а именно манастирът Кръстова гора и Тракийското светилище – Караджов камък. Интересен факт е, че и от трите места могат да се видят останалите 2. Историята и предназначението на местността е изключително оспорвана от историци, археолози и всякакъв род изследователи, като легендите, които витаят около него са безбройни. Свързва се както с мистични явления, дори паранормални, така и с иманярски слухове. Величието му, обаче, е абсолютно безспорно и го превръща в едно от задължителните места за посещение, в случай че пътувате в района. 360 градусовата панорама е спираща дъха и при ясно време гледката на залеза, наблюдаван от скалата, е феноменална.
Бегликташ
Снимка: БНР
Бегликташ е тракийско светилище и древна обсерватория. В близост до руините на древния град Ранули по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км. от град Приморско се намира светилището на град Ранули – кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност изскачаща сякаш от нищото в средата на зелена поляна. Мястото е имало многобройни функции – траките са го използвали за светилище, календар и звездна обсерватория.
Достъпът до него през 70-те и 80-те години на XX век е бил невъзможен, тъй като теренът е влизал в границите на ловната резиденция „Перла“, използвана от Тодор Живков. Археологическите проучвания на обекта започват едва през 2001 г. и са ръководени от българските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев.
Днес, Бегликташ е една от най-посещаваните забележителности, не само заради уникалната си структура, непокътнати древни скулптури и гледка спираща дъха, а и заради мистерията в която е обвита.
Кован Кая
Снимка: Izvora, CC BY 3.0 https://creativecommons.org/licenses/by/3.0, via Wikimedia Commons
Още едно тракийско светилище и поредната неразгадана тайна по българските земи. Кован Кая или в превод „Скалата-кошер“/ „Пчелната скала“ се нарича така, защото в масива се забелязват десетки кухини, както и изкуствена пещера, чието предназначение не е установено. В по-ранните изследвания на обекта, тя е била тълкувана като гробница, но няма научни доказателства за това твърдение
Мястото е обявено за природна забележителност през 1972 г. Комплексът се намира в района на средното течение на река Арда, в землищата на селата Пчелари и Долно черковище.
Татул
Снимка: Vislupus, CC BY-SA 4.0 https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0, via Wikimedia Commons
Татул е скално-култов комплекс край село Татул, община Момчилград, наричан от местното население Каябъшъ (от турски: Каменна глава).
Тoва е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала.
Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище.
To представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец, както и множество изсичания с не съвсем ясна цел по скалите
Перперикон
Снимка: Туристически информационен център, Община Кърджали
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 20 км североизточно от град Кърджали. Археологическият средновековен комплекс Перперикон е един от най-древните монументални мегалитни паметници, изцяло изсечен в скалите. Той е и една от най-популярните туристически дестинации в България. Култовата дейност на скалния връх започва още през V хил. пр. Хр. и е свързана с култа към Бога-Слънце на хората от каменно-медната епоха. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (III-II хил. пр. Хр.). Там вероятно се е намирала царската резиденция на тракийското племе беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а готите разоряват и изпепеляват Перперикон през 378 г. В началото на V век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През VII-XIV в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и византийци. В края на XIV в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.
Свещеният град е уникален в археологически, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света. Много от находките, открити при археологически проучвания на Перперикон, днес могат да се видят в Историческия музей в град Кърджали.
До него се достига по добре поддържан асфалтов път, а в подножието на хълма има паркинг.
Рупите
Снимка: By Vislupus – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68619329
Село Рупите е разположено в Санданско – Петричката котловина и отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото се намира вулканското възвишение Кожух. В източното подножие на възвишението в землището на селото е разположена местността Рупите, известна с лечебните си минерални извори с температура 75 °C..
Тук българската пророчица Ванга прекарва последните години от живота си. В близост до къщата си, тя финансира и построяването на храма „Света Петка Българска“. Районът заедно с църквата е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз и се е превърнал в място за поклонение на хиляди хора всяка година.
Всеки, посетил Рупите, преоткрива нещо различно за себе като ценност. Безспорна обаче е енергията, в която сякаш е обгърната местността, заради легендите, мистиката и ороела около пророчицата баба Ванга, която винаги е приемала и помагала на хората.
Златолист
Снимка: Преподобна Стойна – Prepodobna Stoina
Село Златолист се намира в Санданско – Петричката котловина, в югозападното подножие на Пирин планина на 32 км югоизточно от град Сандански.
Възниква като чифлик, който постепенно прераства в село До 1951 година името му е Долна Сушица, а новото име Златолист е във връзка с поминъка на селото, а именно тютюнопроизводство.
Мястото е свързано с известната пророчица Преподобна Стойна. В началото на миналия век тя е живяла в основната забележителност на селото – черквата Свети Георги. Тя е монахиня, която пророкувала и помагала на хората. Сочена е като предшественичка на по-известната ясновидка Ванга. В женското отделение е запазена килията, в която е живяла. В двора на черквата е изграден мемориал при гроба ѝ.
За храма се смята още, че в средата му, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел – емблема на Цариградската патриаршия, която има здравословно излъчване.
