Николета: Необикновена съм дори в съня си

ПУЛС

Image title
Колегата Георги Станилов от съседната рубрика “Гласове” пише за суетата във въздуха и за момичетата, прелестни, само когато са обикновени рано сутрин. Кеф ми беше да прочета писанията му, въпреки, че от моята камбанария забелязвам някои нередности, които няма да му спестя. Основната е, че човек трябва да се стреми да НЕ бъде обикновен. Трябва да е уникален, неподражаем, дори рано сутрин, без грим и без скъпи благовонни аромати от бутиков флакон по тялото. Аз се чувствам необикновена дори когато сънувам. Необикновена съм и рано сутрин, без Диор и прическа. Необикновено е светоусещането ми, необикновена е обичта ми, необикновена е ревността ми, необикновена е страстта в леглото, необикновен е сексът. Необикновен е дъха ми, необикновени са стенанията ми. Обикновените хора и обикновените неща са скучни. А драмата е, ако се събудиш и осъзнаеш, че човекът до теб е обикновен. Удря те в сърцето, защото там остават само необикновените неща. Няма как чифт дрехи, очила с рогови рамки или автомобил със затъмнени застраховани стъкла да могат да те направят необикновен. Необикновен може да те направи само човека, който докосва сърцето ти, споделя завивката ти и присъства в сънищата ти.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.