В Пловдив стъпи платформа, в която можем да се поставим в обувките на другите. Да си дадем сметка, че има различни хора, които гледат света по различен начин
Паулина Гегова
Имало едно време една идея! Тя растяла, оформяла се, докато не придобила цялост. С течение на времето Идеята намерила начин за осъществяване. Така се събрали една фондация и няколко мечтатели и вдъхнали живот на Идеята. Социалният експеримент "Диалог на тъмно" е дело на Програма за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Милена Михайлова и Евгени Митев. Проектът е млад, тепърва в зародиш. Едва от април тази година, но вече набира скорост. Първият посетен град е София, а от 9-ти до 11-ти декември, се състоя и в Народна библиотека "Иван Вазов". Следват Варна и Бургас.
С помощта на пловдивския координатор Павел Чемишанов, експериментът ви хвърля в един необятен паралел. Всички се чувстваме сигурно и безопасно в собствената си среда, но какво ще стане ако излезем от границите на комфорт, ако се гмурнем "на сляпо" в непознатото? Федерация Спорт за Хора със Зрителни Увреждания прави точно това. Събира група хора, напълно непознати и ги поставя в ситуация, в която не са попадали до сега. Всички те, заедно с две незрящи фасилитаторки, обръщат ролите ни. Процесът се състои от 90 минути разговор и опознаване на пълна тъмнина. Дават ти един бастун, с който да се придвижваш и те оставят сам на да намериш пътя, да откриеш метода за справяне. Отнемайки ти зрението, в групата се откроиха забележителни феномени. Задръжките падат, свалят се от кожата като ненужни дрехи. Хора, които се запознават за първи път, стават зависими един от друг, уравновесяват се и изравняват социалния си статус, религиозни или политически виждания. Битовите дреболии, потенциалните различия като цвят на кожата, индивидуален стил, облекло и възраст, се стопяват и отичат в шахтата на предразсъдъците. Давайки ти на пръв поглед лесни задачи, с които да се справиш, осъзнаваш, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Да стигнеш до една маса и да си намериш място за сядане, да се прегрупираш по азбучен ред, следвайки единствено влиянието на гласа. Реалността се размива, балансът се разрушава, не знаеш къде се намираш, колко голяма е стаята, колко крачки те делят от сблъсък.
Първото нещо, на което се учат участниците е да работят в екип, да се вслушват в думите и разсъжденията на противоположния, да си вярват без колебание. Нещо, което в ежедневието трудно се постига и от което всички страдаме. Основните задачи са две: на всеки член от мини група се дава по един елемент, като нямаш право да докосваш този на съседа. Целта е елементите да образуват дъга, почвайки от най-големия, стигайки до най-малкия. Всяка група сама измисля стратегия за успешно разрешаване, а дали резултатът е бил такъв, какъвто са очаквали, зависи единствено от добрата им смазка. Следващ етап е да успееш да си направиш кафе или чай, осланяйки се единствено на усета си за мирис и допир, както и преценката да боравиш с предмети в пълен мрак. Този фактор се отразява на всеки различно. В някои хора събужда страх и съмнение, чувството за нестабилност и безпомощност. На други вдъхва кураж да надскочат себе си, а трети преоткриват душевността си, изострят сетивата, вярват на интуицията си. Някои пък се вдъхновяват, откриват в черното една мека красота, докосваща се до фантазията.
Незрящите не могат да гласуват без придружител, не възприемат отделните цветове, представят си всичко недовършено, но това не ги спира да продължават да търсят, да пътуват, да преживяват нови емоции, да се борят за желанията си. Фасилитаторите от "Диалог на тъмно" не съдържат грам негативизъм в себе си. Отчаянието липсва в тяхната същина и именно това впечатлява. Тази смяна, това завъртяно колело показва, че въпреки с недъг, те могат да се интегрират и развиват.
"Всеки един от нас има претенцията да бъде субект към малцинствата, към сакатите, към хората с проблеми. Да взима решенията вместо тях, разглеждайки ги като обект, вместо като равни.", казва Милена Михайлова. Този обмен в мрака определено преобръща закърнелите възприятия и разбирания. Има много примери за хора в неравностойно положение, които постигат големи професионални или лични постижения. Разбира се, затруднения съществуват. Намирането на работа е трудно, а понякога отношението на обществото е омаловажително, на моменти грубо, в други съжалително. Проектът се стреми точно към това – да отхвърли тези вярвания, да постигне равенство между различията, били те на незрящи, недъгави или чисто личностни. Да покаже, че санът, парите, или липсата им, кариерата, нямат значение, когато се действа в единство. Тогава можем да постигнем всичко, дори да променим света. Сговорна дружина планина повдига, гласи народната мъдрост, стига да повярваш в мощта й.
Във втората част от експеримента светлината се възвръща не само в очите, но и в сърцата. Откриваме нови нюанси на светогледа си. Чувстваме се по-спокойни и пречистени. Може би малко по-мъдри и по-волеви. И макар заобикалящите лица да са непознати, се чувства някаква извън материална връзка, дружелюбност в атмосферата. Слепи и зрящи стоят един до друг и си говорят като приятели, без свян и притеснение. А не е ли това най-ценното? Да достигнех до хармонизирана комуникация дори да е само за два часа, дори повече никога да не срещнеш този анонимен човек, с когото обаче си изживял нещо ново и незабравимо? Има още на какво да се учим един от друг, има какво да споделим и постигнем, но рецептата е на лице, резултатът функциониращ, а желанието е искрено.
"Диалог на тъмно" предоставя тази свобода, нужна ни, за да бъдем себе си, за да бъдем едно цяло, с всичките си недостатъци и индивидуалности. Един приятен начин за нови хоризонти, в които да се впуснем с пълната сила, без да поглеждаме назад. Защото в тъмното може да се сблъскаме с най-големите си страхове, но и с най-съкровените си блянове…
