За черния дроб на Николай, черната дупка и черното ни бъдеще

Иво Дернев

Мислех да мълча по въпроса с 18-годишния рекордьор по присъди и завършен рецидивист още в крехка възраст Николай Якимов. Не от скрита гордост от делата на този юнак, който може да ни вкара в Гинес, естествено. Мислех да се възмутя мълчаливо на това, което се случва с децата ни. Да мълча за хлапетата, готови да крадат и убиват за троха хероин. За оскотелите им родители, потънали толкова дълбоко в септичната яма на живота, че дори не усещат зловонния аромат на разложение около себе си. Мислех да мълча, но няма… Защото днес тотално зачеркнахме един млад живот. Да- рекордьор с присъди, наказания в Бойчиновци, противообществени прояви, здраво зобане с дрога… Да, 18-годишното хлапе Николай Якимов е този звяр. Виновен е, с черен дроб като пихтия от хероин. Николай Якимов и жертвата му митрополит Николай. Съвпадение в имената или резултат от черната дупка във Вселенената, милиони по-голяма от черния дроб на 18-годишния престъпник.
Истинските въпроси са как и защо се превърна в чудовище едно дете? И защо всички обръщат внимание на телесното разложение, а не на душевното? И защо духовните ни пастири, жертви в случая, сочат с пръст хлапетата, които искат да крадат лимузините им, Ролексите им, златата им, влизат в палатите им? Отговорът е очеваден. Каквото посееш, това и ще жънеш!