Да напълниш един резервоар на дизелов автомобил вече струва над 120 лв. Справките за цените на горивата показват, че през последните 2 месеца в един или друг момент, дизелът по бензиностанциите в България е бил по-скъп, отколкото в доста европейски страни Но никой официално не се опита да обясни този факт. Загадката е още по-голяма, като се знае, че в тези страни акцизът е по-висок, отколкото в България.
Как става така, че там дизелът може да е по-евтин на бензиностанцията, а тук, с по-ниският акциз, е по-скъп? В момента дизела е над 2,50 лв. за литър.
Превозвачи излязоха на протести, а обяснение все още няма. Споровете се въртят около това дали да се намали акцизът, а не защо цената е толкова висока. Както е известно, в България акцизът за бензина е по-висок от този за дизела, а на дребно в бензиностанциите цената на дизела е по-висока.
Официално правителството още не е поискало обяснение от Лукойл какво прави с цените на горивата и защо са толкова високи заводските цени.
Държавата се задейства за цените на дизела, чак когато превозвачи блокираха пътища с тирове и автобуси и заплашиха с още протести. Двама министри – на транспорта и на икономиката, един зам.-министър на финансите и куп държавни чиновници, шефове на петролни компании след дълги спорове кой е по-виновен или невинен, предложиха някакви мерки и създадоха междуведомствена група, която да ги проведе.
В България няма злоупотреба с цени от името на производителите и дистрибуторите на горива, отхвърлихме като нелепи обвиненията, че съществуват картелни споразумения, заяви Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, в която членуват големите петролни и газови компании в страната.
Държавата може да провери верността на ценовите нива на вносно и произведено в България дизелово гориво, като освободи количества от държавния резерв и ги пусне на пазара, както се намесва в пазара на хлебно зърно, предложи Божидар Данов, председател на БСК.
“Ние работим в условия на абсолютно конкурентен пазар – в радиус от 700 км има 9 рафинерии. Категорично заявявам, че нашите цени са най-ниски в Европа”, каза шефът на единствената петролна рафинерия у нас “ЛУКойл” Валентин Златев. Златев обясни, че дизелът е по-скъп от бензина, защото излишъкът на бензин в Европа е около 10 млн. литра, а недостигът на дизел е към 18 млн. литра.
Но ситуацията на българския пазар на горива е още по-безумна от месеци и държавата прекалено дълго не правеше нищо, за да защити потребителите и собствения си бизнес от развихрилата се вакханалия на цените.
Търговци, производители и държавата твърдят, че всички те “губели” от поскъпването на петрола на международните пазари.
В действителност единственият истински губещ е потребителят, който плаща чрез цените на храните, транспорта и услугите за чуждите и местни спекулации с петролните продукти.
Материалът, макар че звучи абсолютно актуално, е публикуван на 27 май 2008 година в е- вестник. Всъщност единствената разлика е в имената на министрите, които преди и сега коментират казуса. Три години по-късно отново говорим за монопол на пазара на горива, за картелни споразумения, превозвачите отново протестират и искат да увеличават билета , създава се междуведомствена комисия обмисля мерки за намаляване на цените. С една дума нищо ново под слънцето. Търговците на горива пак предлагат да се отвори военно временния резерв, други искат да се намалят акциза и ДДС-то, а трети – да се облекчи режимът на внос.
А много от предприемачите използват развихрилата се истерия , за да надуят цените на стоките , които произвеждат или продават. Всъщност елементарна калкулация показва, че увеличенията , които са направени или планирани, надвишават с пъти реалното отражение на увеличението на горивата върху стоките или услугите.
Бърза справка в сайта на “Лук Ойл” показва, че между 2 декември 2010 година и 16 март 2011 дизели и бензина са скочили с 24 стотинки. Т.е, ако при месечен разход 100 литра , тежестта на увеличението върху бюджета на едно семейство е 24 лева за последните три месеца. В същото време обаче голяма част от фирмите, извършващи транспортни услуги, заплашват че ще вдигнат цените на превозите, тъй като заради скъпото гориво ги заплашва фалит. При увеличение 2,30 – 2,40 лева на 100 километра , не е реално таксиметровите шофьори да настояват за увеличение 20-30 стотинки на километър, а автобусните – да вдигат с 5 лева билета Пловдив- София, а превозвачите от Градския транспорт – да направят билет от лев- лев и двадесет. Ако например един автобус изразходва 45 литра нафта , за да стигне от Пловдив до столицата, курсът поскъпва с 10.35 лева. Рейсът вози около 50 пътници. Това означава , че увеличението на билета трябва да бъде 21 стотинки, а не 5 лева. Дори автобусът да не е запълнен на 100 процента, увеличението пак е доста по-малко. В транспортния бранш действително има сериозни проблеми, заради огромната конкуренция. Увеличението на цените най- вероятно е наложително, но трябва да бъде мотивирано. Освен това не е зле фирмите да помислят и за оптимизация на транспортните схеми , защото автобуси с по 2-ма -3 ма пътника в тях не са рядка гледка в града. Вдигането на цените на продуктите от първа необходимост отново с оправдание за скъпия дизел също е силно преувеличено. Как например би се отразило увеличението от 23 стотинки на литър върху курсът на един камион, натоварен с 20 тона олио , който трябва да пристигне от Бургас в Пловдив. Ако приемем , че камионът изразходва около 75 литва , за да пресече маршрута, то цената на курса се оскъпява със 17,25 стотинки. Разхвърлено върху 20 тона олио, увеличението е символично- части от стотинката.
В същото време инфлацията през февруари спрямо януари т.г. е 1.2%, като това е най-голямото покачване на цените от април 2010 г., сочват данните на НСИ. Причина за рязкото поскъпване на живота е скокът в цените на хранителните стоки и безалкохолните напитки с 3.1% само за месец. Това е най-голямото повишение на тази част от продуктите и услугите в потребителската кошница от август 2007 г.
На годишна база инфлацията е 5.2%, като това е най-високата и стойност от февруари 2009 г.
През февруари са се увеличили цените на следните хранителни продукти: брашно – с 5.3%, хляб – с 5.4%, макаронени изделия – с 0.8%, пасти, торти, сиропирани сладкиши – с 1.2%, месо от едър рогат добитък – с 2.1%, риба и рибни продукти – с 1.1%, пресни млека – с 1.8%, кисели млека – с 1.2%, сирене – с 0.7%, кашкавал – с 2.4%, маргарин – с 3.6%, млечни и растителни масла – съответно с 1.9 и 4.8%, домати – с 4.5%, ябълки – с 6.1%, картофи – със 17.0%, зеле – с 33.6%, пипер – всички видове – с 13.6%, леща – с 1.1%. Най -драстично е повишението при захарта – с 22.6%. Но това се очакваше да стане , тъй като преди месец бе нанесен сериозен удар срещу няколко фирми – вносители на захар от Гърция. След акция на Икономическа полиция бе обявено , че фирмите, извършвали внос не са внасяли дължимото ДДС в бюджета. В търговските среди обаче се коментира, че арестите са по поръчка от конкуренти в бранша. Факт е, че след арестите, представител на един от големите захарни заводи в района е преговарял за закупуване на 50 000 тона в централата на гръцкия холдинг “Хеленик Шугар”. Преди седмица пък висш служител на същия завод (без делегирани търговски функции) се е срещал неофициално с потенциални клиенти от България и Румъния. Причината за совалките е драстичната разлика между цените на захарта в южната ни съседка и у нас. Докато в България килограм захар струва вече 2,50 лева, то в магазините в Гърция е 1,50. 745-750 евро без ДДС е цената на тон захар за износ за България, като в нея не е включен ДДС. Затова и разликата в цените акумулира високи печалби, а съответно и големи комисионни.
Използвайки логиката на производителите и търговците , би трябвало ние потребителите да зададем въпроса защо, когато цените на горивата намаляват , не намаляват и цените на стоките?
Пределно ясно е , че нито акцизът върху горивата , нито ДДС-то ще бъдат намалени. За първото е необходимо санкция на Европейския съюз, а за второто – съгласие на финансовия министър Дянков. И двете обаче са в сферата на научната фантастика. Най-малкото заради факата, че акцизът все още е най- нисък в целия евросъюз. И тъй като акцизите и данъците формират 47 % от цената на горивото, то остава вероятността да се въздейства върху останалите
53%, в които влизат цената на барел, производствената цена на рафинерията и търговската надценка. Влиянието на цената на барела също е извън рамките на нашите възможности, така че остават само производствената цена и търговската надценка. Интересно е как ще приключи задочният дебат между министър Трайчо Трайков и шефът на “ЛукОйл” Валентин Златев, който се води от няколко дни по медиите. След срещата с министрите на икономиката , транспорта и енергетика и превозвачите, Златев заяви че не можи да си позволи да намали цените, тъй като има големи производствени разходи . И в прав текст заплаши със съкращения. Трайков го контрира с изказването , че производствените разходи не са негов проблем. Ако производствените разходи на рафинерията са високи и ако това е така, то проблемът би трябвало да бъде решен с внос на по-евтино гориво. На цената, на която рафинерията е продадена, с удоволствие държавата би си я купила обратно, ако чак толкова не се печели от този бизнес, заяви министърът. Това обаче едва ли ще стане.
Всъщност ако цената на барел не падне на световния пазар, най –вероятно търговците и рафинерията предизборно ще бъдат принудени да намалят маржа на печалбите си. Както всъщност бе направено при предишната криза с петрола.
