Димитър Герганов
В горещите летни дни, когато живакът на термометъра наближава 40-те, няма нищо по-хубаво от дебела сянка. Най-добре под тента на плажа с изпотена биричка, но и пейка в парка ще свърши работа. Заслужен отдих след добре свършена работа. На обикновения човек и обществото като цяло. Има обаче малък проблем. Със сенките. И тук не иде реч за неприлично скъпите чадъри по-родното Черноморие, нито за тъмните петна под очите на недоспалото население. Дори не става въпрос за сенчеста икономика, а за най-официална светла и излъскана до блясък, която цъфти в ослепителна белота. Сенките, които хвърля, приличат на тези на ореха – носят прохлада, ала под тях не никне нищо. Е, тук май прекалих, затова ще карам по същество.
Може би най-дълбоките сенки се спотайват в енергетиката. След 25 години реформи, 4 блока на АЕЦ по-малко, половин дузина вонящи на корупция нови проекти и един гьол край Белене, секторът все така я кара на командно дишане. Бездънна яма, в която всяка година потъват милиарди! Всъщност, разпределят се като държавни поръчки, дългосрочни договори и комисионни под масата сред няколко десетки „бизнесмени”, държавни служители и политици. Проблемът е ясен от години, дори много от имената са известни и какво от това? Сметките на „енергийната мафия” ще продължат да се плащат, както досега чрез ежегодното подскачане на цената на тока. А нали, уж, става въпрос за преминаване към свободен пазар на електричество, където стойностите се формират от търсенето и предлагането. Тук не говорим за някакви леви идеи. Естествено, че инвестициите трябва да се изплащат, а разходите да се покриват. В определени моменти е нормално цените да се покачват, в други да падат. Не и в България. Размер на кражбата – не по-малко от 0,5 милиарда годишно. Общо щети от началото на прехода – не по-малко от 10 милиарда лева!
Също толкова впечатляващи сенки се намират и във финансовия сектор. Неотдавна дори си откраднаха цяла банка. Истински шедьовър в стил бандата на Оушън! Документи има – виновни няма! И парите ги няма! Затова пък процъфтява сегментът на така наречените „бързи кредити”. Един пазар, който като ненаситна ламя се храни от бедността и отчаянието, моментната грешна преценка или глупав импулс. Проблемът в „законното лихварство” е, че не просто е неморално, а натиква цели групи от обществото на дъното, където те и без това се намират. А това обикновено има последици – води до свежи попълнения в криминалния контингент и социална декласация. Размер на кражбите в банковия сектор само под формата на фалити – не по-малко от 10 милиарда от 1990 г. насам.
Будните конспиративни умове тук веднага ще съзрат заговор! Нищо подобно – става въпрос за най-обикновена глупост и липса на елементарна визия за бъдещето, което удобно ни настанява под дебелата сянка на родното образование. Принципът „парите следват ученика/студента, доведе пълна липса на интерес към качеството от страна на учебните заведения. В университетите са готови да приемат всеки, който може правилно да си напише името, стига да е готов да си плаща. В училище се решават да изгонят ученик едва, когато размаха пистолет в час, защото иначе ще изгубят субсидията. Резултатите няма защо да изненадват – микс от откровена неграмотност и войнстваща посредственост. Резултат за обществото като пропуснати ползи и неконкурентоспособност – стотици милиони на година. Общ размер на загубите – не по-малко от 5 милиарда от началото на прехода.
Не по-добре стоят нещата и в здравеопазването, където голяма част от лекарите се превърнаха в „търгаши”, готови да „режат” без нужда само и само да „лапнат” по клиничната пътека. На разнообразието от методи за източване на Здравната каса може да завиди всеки престъпен ум, а „кастовата солидарност” напълно се вписва в традициите на Коза Ностра. Всяка година парите към сектора се увеличават, а все не стигат! Предполагаем размер на кражбата заедно със загуби от влошено обществено здраве и качество на живот – не по-малко от стотици милиони на година. Общ размер от началото на прехода – минимум 10 милиарда лева. Затова „допълнителни пакети” и общо взето ако имаш пари, ще си жив, ако не – ще трябва да разчиташ на божията помощ.
То, и там не е съвсем безплатно, защото ако не успяха да върнат народа в храма, немалко от мъжете в черно се превърнаха в изпечени бизнесмени. Свещи, ритуали и църковни имоти – цифрите са стряскащи, но това е друга тема…
Тлъстите сенки в съдебната система и сектор „сигурност” са черешката на тортата. Правосъдието ни стана избирателно, а понякога дори случайно. В много райони на страната пък, където полицаите се превърнаха в „регистрационни агенти”, сигурността придоби твърде относителни измерения. Косвените щети за държавата не могат да се измерят с точност, ала определено са колосални. Катуница, Гърмен, Орландовци… Тлеещото напрежение може да разпали ужасен пожар, който да превърне на пепел и без това скъсаната ни черга…
Седемте сенки на юнака – омагьосан кръг, в който обществото се върти като хамстер. Симпатичните декоративни животинки могат, да тичат часове без никакъв смисъл и посока. Предполага се, че хората не сме толкова глупави! В последното не съм много убеден, знам само, че с: „българи, юнаци, българи, юнаци”… – няма да стане!
п.п. Горепосочените цифри се базират на силно консервативна преценка. Действителните стойности вероятно са от 2 до 3 пъти по-високи.
