Новият духовник!

Как голобрадият шофьор Ангел сложи расо, пусна брада и стана Божи наместник

Иво Дернев

Дефиницията на думата „духовник” е сложно занятие. За едни духовникът е бог, всява благодат, мъдрост и мир. За други- вяра. За трети- надежда. За четвърти- любов. За пети- пълното себераздаване за една истинска и хуманна кауза. За шести- тотална чистота и война с изкушенията. Не. Духовник не е титла или звание, а нещо много повече.  То е призвание, съдба, живот. Вселена е.

Това ми каза един изключителен приятел в расо преди време, критикувайки ме, че често използвам тази дума в текстовете си. Беше прав. Налага ми се обаче да я използвам отново с риск да го разсърдя. Като се старая да не се натрапвам на вас, читателите.

Днес, на второто поред църковно събитие в манастира Св. Св. Кирик и Юлпия изпъкна една новонапъпила  брада.  Която е толкова младо избуяла, че често собственикът й я почесва от обичайния дискомфорт за този чисто телесен процес. Ето какво писах за притежателя на тази брада на 24 септември, 2012-та: „Николай Пловдивски си има нов довереник. Твърде млад, твърде верен и вероятно твърде набожен. Голобрадият момък съчетава куп функции- вози владиката в лъскавата му лимузина, често се грижи за тежките помпозни организации на началника си, има отговорни функции в църковната телевизия, а не рядко облича и черна попска одежда, за да придружава митрополския хор тук и там. Днес той бе в ролята на шофьор. В духовническа и богоугодна визия  ( символизиращо вярата златно разпятие върху синджир от същия благороден метал, златен часовник, слънчеви очила, широко разкопчана синя риза, лъскаво сако, дънки с дупки) той чинно  изчакваше духовния си старец да приключи с обиколката си из пловдивския панаир заедно с Бойко Борисов и Георги Гергов”.  

Същият този довереник днес почесва попската си брада. Пак е плътно зад владиката, но вече е в сан. Похвално е кариерното развитие в пловдивската епархия. Ангел вече е ъпгрейднал златния си часовник, облякъл е расо, сложил е калимявка, сиреч свещеническа шапка. Трябва да се обръщате към него с Ваше Благоговейнство. Може и Отче. Той е вашият Божи наместник . Не забравяйте това. И пазете лицето си като му целувате ръка- часовникът е тъй едър, че може да ви ожули.