МненияПод ножа

Михаил Екимджиев: Логично ескалацията на талибанщината кулминира до пожара в Тютюневия град

Наблюдаваме тревожна тенденция на реставрация на варварщината в последните месеци в Пловдив, смята адвокатът

По стар тоталитарен рефлекс прокуратурата ще направи всичко възможно да изкара този нещастен бездомник виновен, сигурен е юристът

Той и кантората му са готови да сътрудничат за промяна на законите, познавайки други европейски практики

Въпрос на добра воля и желание е да се прекрати този бизнес с атрактивни сгради паметници на културата

Подходът е баланс в законодателството, а не черно и бяло- пълна национализация или непукизъм

Под тепето потърси адвокат Михаил Екимджиев за анализ на огнената стихия в Тютюневия град от преди седмица и пламъците след нея. С юриста, който е един от основните защитници на правата на човека у нас и председател на водещите неправителствени правозащитни организации, разговаря Иво Дернев.

Адв. Екимджиев, какъв е чисто емоционалният ви и гражданско коментар по повод случилото се в Тютюневия град точно преди една седмица?

През последните няколко месеца в Пловдив се наблюдава тревожна тенденция на реставрация на варварщината. След като имаше прилив на емоция, на култура, на хубави събития, пикът на които бе изборът на Пловдив за Европейска столица на културата, вижте какво се случва през последните няколко месеца. Първо се опитаха да разрушат склада на Одрин 8. Добре, че тогава бяха гражданските протести и реакцията на хората, а не на институциите, за да бъде спасен той. Преди и след това падаха паметници на културата, горяха дори такива. Освен това съвсем безпричинно и неоправдано бяха премахнати флагчетата в Капана- те бяха най- приятният, най-артистичният визуален символ на това културно пространство, те придаваха фестивален дух на мястото. Защото квартали като Капана като визия и предназначение има дори в Пазарджик. Това, което отличаваше Капана е духът, а той идваше и с тази украса, която придаваше настроение, заразяваше с тази младежка и артистична енергия. А някой болен мозък реши да ги премахне, като обезличи това културно пространство, тъй като флагчетата маркираха този район. И логично тази ескалация на талибанщина, тази реставрация на примитивизъм и провинциализъм, кулминира до пожара в Тютюневия град. Аз като юрист не мога да твърдя, че това е станало със съучастието на институциите, не мога да съм категоричен, че пожарът не е тръгнал от този нещастен клошар, който бе обвинен от прокуратурата. Но ние не сме наивници. Всеки мислещ човек знае какви интереси седят зад тези складове. Знам, че част от тях първоначално бяха реституирани, а после, по един полукриминален начин, делото за тях бе възобновено, за да бъдат те върнати на държавата, а тя да се разпореди по този начин в полза на новите собственици. Хем наследниците на Кудогли бяха лишени от своето емоционално и материално наследство, от своята родова памет, хем тези хора очевидно можеха да се грижат по- добре  за тези сгради именно заради паметта на Димитър Кудоглу, който заслужава много повече да бъде почитан в Пловдив заради това, което е правил. Никой не може да ме убеди, че толкова внезапно ще пламнат всички складове от една цигара. Че тлеенето от нея няма по-рано да бъде забелязано.

А какъв е юридическият ви коментар?

Належащи са спешни промени в Закона за културното наследство и правната регулация на паметниците на културата. Според мен може да се създаде регламент, при който ако държавата продаде на частни лица подобни обекти и те не спазват задълженията си в продължение на три или пет години, да има норма, която да дава възможност на държавата да си изкупи обратно сградите, при това на значително по-ниски цени- примерно на 30 процента от стойността. От гледна точка на практиката на Европейския съд, това би била допустима намеса ако собственикът не полага грижи или не изпълнява препоръките, дадени от институциите. Въпрос на добра воля и желание е да се прекрати този бизнес с атрактивни сгради паметници на културата. Готови сме да сътрудничим, познавайки и други европейски практики. Защото, примерно, скоро бях в Португалия, където ако десет години не полагаш грижи за собствеността си, сградата директно се одържавява, без тя да дължи нищо на собствениците. При това не става дума само за паметници на културата. Имам вече предварителни разговори с националния омбудсман, който също е готов да се ангажира с каузата за изготвяне на законодателни промени в тази сфера.

Говорите за институции, но къде са те в случая?

Тъжно е това, което се случва с културата. Тъжно е, че институциите в Пловдив не полагат дължимите грижи за това уникално културно наследство. От друга страна, виждам как те са забравили интересите на хората. Като например не полагат дори минимални грижи за улесняване на живота им в период на интензивни реконструкции. Да, чудесно е, че се правят тези ремонти, но трябва да се грижат институциите и за живота и здравето на хората при пренасочване на трафика- като например липсващия светофар на кръстовището на улица „Димитър Талев”, който би решил целия проблем там след затварянето на Коматевско шосе. Та, когато администрацията проявява бездушие спрямо живота и здравето на хората, как да очакваме от нея грижа за културното наследство, как да очакваме естетика, изкуство. Затова, ние като гражданско общество трябва да направим необходимото да ги принудим да работят в наш интерес и в интерес на тези невероятни ценности, които Пловдив притежава.

Приемате ли апела Пловдив да поведе хорото в посока промяна на законодателството?

Да. Завчера слушах едно интервю на проф. Божидар Димитров, който обича да се произнася по всички теми, включително и юридически. Неговата теза бе, че не могат да се национализират такива обекти, тъй като ще ни съдят в Страсбург. Да, ако не се създаде гъвкав регламент, вероятно това ще стане. Но ако се създаде възможност държавата предупреждава, да съставя предписания и ако те не се изпълняват, вече да национализира срещу някакво обезщетение от 25-30 % от пазарната стойност, това би било прието от международен съд за разумен баланс между обществения интерес и частното право на собственост. Защото това е подхода, а не черно и бяло- пълна национализация или непукизъм, който цари в България в момента. 

Какво следва от тук нататък и какво очаквате от гражданското общество?

Първо, прокуратурата ще направи всичко възможно да изкара този нещастен бездомник виновен. Това е старт тоталитарен рефлекс на прокуратура и полиция в България- когато има престъпление, предизвикало голям обществен натиск, има обичайни заподозрени клошари и хора с психически отклонения. А в дадения случай този човек отговаря и на двете условия. Хора с такъв профил не могат ефективно да се защитят в съда и много бързо се оказват извършители на престъпление, за което нерядко след години се намират истинските извършители. Чест прави на пловдивската адвокатска колегия, че нейния председател и зам.-председател, на добра воля, поеха защитата на този човек в името на правото на защита на всеки български гражданин, в името на честта на адвокатската професия и най-вече в името на истината и справедливостта. Очаквам прокуратурата да направи всичко възможно да изкара този човек подпалвач, но при една добра защита обвинителната теза може да бъде оборена. Тогава обаче въпросът е дали прокуратурата ще има интерес и ресурс да проведе истинско разследване срещу истинските виновници- тези, които са подбудили подпалвачите, тези, в чийто интерес е този палеж. Това е големият въпрос. Иначе като гражданско общество трябва да искаме законодателни промени и конкретни мерки по спасяването на тютюневите складове. Но тези два въпроса обаче се свързани- от това какво законодателство ще се приеме зависи какви конкретни мерки може да бъдат предприети за тези сгради, които са частна собственост.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина