Да воюваш за правото си на глас и да загубиш!

Забраниха на 64-годишен пловдивчанин да участва в местния вот, защото бил регистриран на адрес в Щатите, където никога не е стъпвал

Петко Пановски доказал правотата си и грешката в системата с документи, но отново не му позволили да гласува

Той и семейството му подготвят колективна жалба, за целта търсят и други унижени от институциите

Да воюваш за правото си на глас. Това прави един 64-годишен пловдивчанин, който бе лишен от това си най-важно право по най-абсурден и обиден начин. Лишен заради грешка, която той не е допуснал. Грешка в системите, грешка в институциите, грешка в държавата може би. А и изглежда, че той не е единствен с подобен проблем. Чудим се само за случайни единични случаи ли става въпрос, или за системно погазване правото на избор на хората. Май е второто.

Всичко започва преди повече от три седмици, когато Петко Пановски проверява избирателните списъци за местните избори и установява, че не е включен в тях. В пълно невидение отива в ГРАО, за да потърси информация защо са отнели правото му да гласува във вота на 25 октомври. Там го шокират с информацията, че по техните регистри живее на адрес в Щатите, където нито той, нито член на семейството му, са стъпвали някога. Петко никога не е подавал документи за виза в американското посолство и никога не е имал намерение да пътува до САЩ. Но, според българските институции, живее там. На резонния му въпрос „От къде ГРАО има тази информация” в отговор получава обичайното чиновническо вдигане на рамене. Пановски обаче решава, че ще се бори до дупка за правото си на избор и тръгва по мъките.

Всъщност Петко Пановски е жител на Пловдив от близо 40 години. Никога не е живял зад граница, не се е застоявал в чужбина повече от няколко дни, както в последствие потвърждава и полицията. Именно заради това той решава да тръгне срещу системата, за да докаже, че дефектът е в нея. И държи да го поправи. Подава в ГРАО заявление, в което посочва, че единственият адрес, който има, е настоящият му в Пловдив. Получава отговор от службата, че независимо от всичко, той не изпълнява условието на изборния кодекс, тъй като за тях той е регистриран в Щатите и в последните шест месеца има различен настоящ адрес. Заради което не може да бъде добавен в избирателния списък. Пановски обаче настоява, а от ГРАО го препращат в ОИК. От там пък го връщат в ГРАО с обяснението, че след като става въпрос за грешка, трябва да докаже, че не е напускал пределите на държавата с паспорта си, и след това би следвало да бъде добавен в списъка.

На 22 октомври Петко Пановски отива в ГРАО с международния си паспорт, който е с чисто бели страници, тоест няма виза за Щатите. От там пак вдигат рамене и го насочват към МВР. Полицията трябвало да издаде документ, от който да е видно, че никога не е живял в Америка. На 23 октомври  МВР издава удостоверение, в което посочва, че 64-годишният мъж няма друг адрес и никога не е заявявал друг адрес. МВР издават разпечатка от 2006 до днес за пътуванията му извън граница, от която е видно, че Петко е отсъствал от страната няколко пъти за по няколко дни и не е бил в САЩ. С този категоричен документ Пановски, вече усещаш вкуса на победата в тази меко казано абсурдна битка, отива в ГРАО, попълва документи, че става въпрос за грешка и моли кмета на общината да бъде добавен в избирателния списък.

Какво се случва обаче. Вчера вечерта, в навечерието на Деня за размисъл, получава обаждане по телефона от юрист на Община Пловдив, който не се представя, и научава, че кметът на общината отказва да го включи в избирателния списък, без да посочва мотиви за това. Становището е писмено, не Петко или друг от семейството му не успяват да го вземат от кметството, заради ангажираност. А обаждането е получено минути преди 17ч., в края на работния ден и работната седмица, което не дава никакъв шанс за реакция на потърпевшия.

Днес дъщерята на Пановски- Цвети, отново била в ОИК, за да попита какво би трябвало баща й да направи в конкретния случай, но не открила никого от комисията. Звъняла на телефон за изборни нарушения в София, но и там никой не й отговорил. Вече е подготвила сигнал до прокуратурата. Това е не просто незачитане правото на избор на баща ми. Това е обида за всички нас. Направиха ни на луди, от служба в служба, от институция в институция, и накрая се изгавриха. Чух коментари и в ГРАО, и в полицията, от типа „ааа, това е същата история като човека от вчера”. И питам- колко подобни случая има в Пловдив? Това умишлено ли е? Става въпрос за грешка в системата или за системно погазване правото на избор на гражданите? Бройката на всички такива хора като баща ми е неизвестна. Затова призовавам всички, които са попаднали в тази абсурдна ситуация, да се свържат с нас и да изготвим една колективна жалба, обръща се чрез Под тепето Цвети към изживелите това унижение.

Ние успяхме да се свържи с ОИК. От там отговориха, че проблемът не е при тях и не те са органът, който трябва да вземе отношение по казуса.