Адв. Михаил Екимджиев: Политизирайте се!

Ако по хигиенни съображения се дистанцираме от политическия живот, даваме възможност да ни управляват простаци, каза един от учредителите на „Да, България”

Юристът за новия политически проект: Ще се налага да се борим с прасета в калта. Лошото е, че на тях вероятно повече ще им хареса

Адв. Михаил Екимджиев за участието му в новия политически проект „Да, България” пред Иво Дернев

Какво ви привлече в „Да, България” и какво да очакваме от вас в този нов политически проект?

Въпросът е много личен. Има едно клише: Ако човек не се занимава с политика, рано или късно политиката ще се занимае с него. Аз поддържам една хигиенна дистанция от политическия живот в България именно заради неговите нехигиенични принципи, по които той се движи и осъществява. Но в същото време не бих казал, че съм съвсем дистанциран от политиката. Припомням, че преди няколко години се включих в инициативния комитет за подкрепа на президентската кандидатура на Меглена Кунева, но само дотам. Подкрепих я единствено като кандидат за президент, но не и в последващата партия, която тя създаде. Сега съм част от инициативния комитет на „Да, България”, но не съм член и няма да съм сред партийната маса на проекта на Христо Иванов, поне докато не се убедя, че новата формация последователно ще отстоява принципите, визирани в нейната програмна декларация и учредителния акт. Страхувам се от опити тази прекрасна идея на Христо, на когото вярвам безрезервно, да бъде обяздена и опорочена от някои стари муцуни с по-здрави лакти и повече опит в политическото интригантство от последните 20-тина години. Затова аз, с името си, лицето си, експертизата си, ще се опитам да помогна поне в началото на тази партия, за да видя как ще тръгне и накъде ще тръгне. Ако всичко върви добре бих могъл и да се включа в нейното развитие. Като юрист и правозащитник със спечелените дела директно предизвиквам в някои случаи законодателни промени, промени във властовите практики и обществените нагласи, но всичко това ми коства десетилетия. Докато при евентуално пряко участие в политическия живот, това може да става много по-бързо и много по-ефективно. Аз съм на почти 53 години и като че ли нямам толкова много време, за да си позволя да инвестирам десетилетия за промяна в закони и властови практики чрез дела в Европейския съд в Страсбург, чрез дела в Люксембург и прочие.  Разбира се, аз няма да си изоставя основната адвокатска работа. Но ми се иска тези цели, които сме си поставили с Христо Иванов, да се реализират по-бързо. А това може да стане с едно по-активно включване в политическия живот. Това е моята мотивация. Подчертавам- не съм партиен член, нямам амбиции за политическа кариера, но усилията ми вече ще бъдат насочени не само в защита на индивидуални клиенти и регионални каузи, а към постигане на обществено-полезни цели с политически средства.

Споменахте вечните политически интриганти. Те ли ви притесняват най-много?

Няма да скрия, че в дясното пространство има стари муцуни, които ако се опитат да яхнат нашата идея и новата организация, която Христо Иванов създава, биха могли да ги компрометират и дискредитират. Защото те самите са доволно компрометирани.

Какъв би следвало да е защитният механизъм срещу такива хора и надигат ли глави те конкретно в Пловдив?

Защитният механизъм трябва да бъде на организационно ниво. Затова е много важно, когато партията бъде учредена, в нейните управителни органи да не бъдат допуснати такива лица, които с негативната си обремененост биха могли да дискредитират идеята. Има такава опасност. Определено не аз съм човекът, който е много навътре и много наясно с организационните въпроси на партията. Нямам обективна възможност да участвам в този тип партийно изграждане. Аз съм един идеен съмишленик. Мога да помагам с експертизата, която притежавам, но по вече чисто партийните въпроси някак няма да бъда достатъчно ефективен.

Подкрепяте ли този апел „Политизирайте се!”?

Да. От немай къде би трябвало да се политизираме! Ако по хигиенни съображения се дистанцираме от политическия живот, даваме възможност нас, близките ни, децата ни, да ни управляват простаци. Позволяваме основните неща от нашия живот да се решават от хора, лишени от образование, култура и морал. Така че, колкото и да е неприятно, всеки човек, който действително иска някаква промяна, трябва малко или много да се активизира, а не просто да разчита, че неговото участие в политиката е веднъж на четири години, за да даде вече по задължение гласа си. Именно в този период от четири години трябва да се прави необходимото за подобряване на средата в България.  

Христо Иванов каза в Пловдив, че „Да, България” е танц с вълци. Вие притеснявате ли се от вълците, от кафявите им медии и от огромното им влияние?

Това не е притеснение. Самоподразбиращо се е. Понеже стана дума за танца с вълци, има и една друга поговорка: Който се страхува от мечки, не ходи в гората. Така или иначе вече живея в този период на пост-истината и нямам друг избор. Ние тази, дезинформационната среда, не можем пряко да променим и да въздействаме върху нея. Ще се налага да се борим с прасета в калта. Лошото е, че на тях вероятно повече ще им хареса.

Какво очаквате във времето до април, когато би трябвало да са предсрочните избори? И как виждате „Да, България” в тях?

Засега не съм виждал социологически проучвания в тази насока. Но на събиранията, на които бях, имаше много и много свестни хора. Имаше енергия. Давам и друг пример- явно погрешно бе разпространена информацията, че аз ще бъда градски координатор на партията и поне двадесетина души от различни сфери на обществения живот, включително известни бизнесмени, ме потърсиха и всички изразиха едно твърдо мнение. А именно: Време е вече нещо да се направи. Повече така не може. Стига толкова! Платформата на партията заинтригува не само хора от сферата на правото, говорейки предимно за съдебна реформа и справедливост. Но тя привлича и с това, че говори за образование. За социални проблеми. Вече все по-отчетливо говори и по екологични въпроси, които са много тясно свързани и с това, което се случва в последните дни. А именно- десетократното превишаване на нормите на запрашеност на въздуха в Пловдив и София, както и ръстът на смъртните случаи и заболяванията като пряка причина от това. В този ред на мисли се очаква съвсем скоро и Европейският съд в Люксембург да излезе с решение срещу България, която е на първо място по замърсеност в ЕС, а в географските граници на Европа от нас е по-замърсена само Украйна. Това е изключително тревожно, защото към проблемите с демографската криза, войната по пътищата, се наслагва и високата смъртност и заболеваемост от мръсния въздух, с което трябва да се справим през следващите няколко години.

Имате ли усещане, че много хора, организации и различни политически субекти се притесняват от раждането на новия политически проект?

Усеща се това именно по опитите да бъдат компрометирани и Христо, и самата партия. Да бъде маргинализирана тя. Смятам, че това е едно добро начало за обединяване на десните политически сили относно една автентична десница, а не това, което съществуваше под формата на Реформаторски блок.