Петър Кацаров: Пловдив, културна столица? Мечта за култура или 150 милиона евро?

Петър КацаровПетър Кацаров е роден на 07.10.1953г. Завършил е Начална училищна педагогика в Софийски университет. гл. асистент по „Теория на възпитанието, дидактика, вероучение методика на националната сигурност и керменектика“ Член на ННСОБ от 2009 г. Кандидат за общински съветник от ВМРО – БНД
Всички наши опоненти мечтаят Пловдив да стане „културна столица”. За голямо съжаление мечтата им няма нищо общо с културата на Пловдив и България, а с възможността да бъдат изпреварени София,  Варна, Шумен и  грабнати 150 милиона евро.
Вярно е, че през 1999 година Пловдив стана първият български град-домакин на най-голямата културна програма на ЕС – Европейски месец на културата. Идеята за европейски месеци на културата на покойната Мелина Меркури за интеграция на изкуствата и културите на различни народи стана реалност. Не бива да забравяме обаче, че осъществяването на програмата бе и част от политиката на България за присъединяване на страната към ЕС. С превръщането на Пловдив в съпътстваща европейска културна столица се целеше да се утвърди града на културната карта на Европа и така да се привлече европейския туристически интерес. Градът ни не бе избран случайно. Той е един от най-старите в Европа с културно наследство от различни исторически епохи и в различни направления.
Дали е достатъчно обаче – забравили истинските ценности – да повтаряме, че тук е организирана първата художествена изложба в България; че се провеждат традиционните литературни празници под мотото „Пловдив чете” и че ежегодното връчване на наградата за литературен принос „Хр. Г.Данов” е съпътствано с много литературни премиери; че повече от 30 години в града на тепетата се провежда Международният фестивал на камерната музика – Вердиевият – който събира почитателите на оперната музика на най-атрактивното място в града – Античният театър или че група музиканти възкресиха след 10-годишно прекъсване и Международния джаз-фестивалq за да поддържат имиджа му на културна столица?
Дали е достатъчно, и след приетата Програма на ПП Герб за европейско развитие на България от 1 юни 2009, да продължаваме да празнословим за развитие на човешкия ресурс на нацията, за национално самочувствие и условия за успех на всеки гражданин; за политика, насочена „към интегриране на всички етапи на образованието – от детската градина до университетите и продължаващото образование”; за  визия, „насочена към развитие на способния човек, който посреща творческата инициатива с разбиране”; за „подпомагане на млади таланти в областта на изкуствата”, за „създаване и разгръщане на програми за дебюти” и да усъвършенстваме  бюрократичната машина, която уж провежда кастинги за всички българ-чета, а отново лансира само  „нашите хора” и пилее народна пара.  
Но нека не се превръщаме и ние в подобни бюрократи. Достатъчно е  да се вгледаме в опита на европейските столици на културата, за да видим, че не финансовото участие на ЕС, а реалните резултати от организацията и работата на тези градове са причина да бъдат избрани.
Началото е поставено с проекта „Европейски град на културата“ от Съвета на министрите на 13 юни 1985 г. Неговата цел е „да допринесе да сближаването на европейските народи“. През 1999 г. проектът е преименуван на „Европейски столици на културата“. От създаването на тази традиция се вижда, че Порто и Ротердам (2001), Брюж и Саламанка (2002), Грац (2003), Генуа и Лил (2004), Корк (2005), Патра (2006), Люксембург (2007), Ливърпул (2008), Линц (2009), Есен (2010), Талин (2011), а и всички останали градове печелят, защото не само са съхранили прекрасните си традиции, а са предложили и реализират икономически изгодните си дългосрочни планове за развитие.
По инициатива, например,  на кметство и под егидата на директора на Лил 2004 Дидие Фюзилие в празниците вземат участие над 17 000 пред-ставители на изкуствата в близо 2500 прояви. Прави впечатление, обаче, че  те  продължават с програмата “Лил 3000”.
Великобритания очаква тази чест от 1990 – година, през която за европейска културна столица бе избран Глазгоу. През юни 2003 става ясно, че Ливърпул е избран за столица през 2008 в съперничество с градове като Оксфорд, Кардиф, Бърмингам и Нюкасъл. Радостната вест се превръща в катализатор и прекрасните викториански сгради в центъра на града са реставрирани, огромните рушащи се складови помещения се превръщат в хай-тек бизнес-центрове. Вярно е, че за всичко това допринася финансира-нето от ЕС и в Ливърпул хората добре знаят това. Вярно е също така, че досега в града са инвестирани 25 милиона евро. За да стане обаче това факт за досието по кандидатурата на Ливърпул са работили 102 000 жители, от които 20 000 ученици. От него научаваме например, че Ливърпул е най-сниманият град в Обединеното кралство след Лондон, че музикантите от Ливърпул са имали повече парчета на първо място в класациите, отколкото всеки друг град, че Матюс Стрийт Фестивал през август е най-големият музикален празник в Европа, че 2500 от сградите в града са обявени за исторически паметници и т.н….
Бихме привели още много примери. По важното в нашия случай е да се разбере, че не милионите, а програмата с културни събития привлича вниманието на Съвета въз основа на препоръка от 13 членна Комисия, която взема под внимание становището на Европейския парламент и на жури, съставено от седем видни личности в областта на културата –  двама души от Европейския парламент, двама — от Съвета на ЕС, двама — от Комисията и един — от Комитета на регионите; че всеки град изготвя тази програма с културни събития, посветени на неговото културно-истори-ческо наследство; че в  рамките на тази  програма е предвидено привли-чането на личности от други европейски страни, с изключителни изяви в областта на културата. Да се разбере, че ние не мечтаем за милионите, а сме готови да реализираме нашата „Програма ВЕК” (Възпитание, Естетика, Култура).