Повечето работят и плащат данъци. Въпреки това стотици хиляди жени, получили убежище в Чехия, се сблъскват с обществено недоверие и с намаляваща държавна подкрепа.
„Не можем да градим бъдещето си – не знаем какво ни очаква“, казва украинка по време на среща на група за подкрепа на майки в „Свитло“ – неправителствена организация със седалище в Прага, която помага на украински мигранти.
Нейните думи са подкрепени от още две жени. И трите са пристигнали в Прага сами с децата си малко след началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г. Веднъж седмично те се събират с украинската психологиня Анна Катрук, която, по собствените ѝ думи, „се опитва да им помогне да намерят опора и да стъпят на краката си“.
Три години и половина след като Русия започна инвазията си в Украйна, стотици хиляди бежанци в Чехия и милиони в цяла Европа продължават да живеят с несигурност относно бъдещето си.
Чешката република има най-високия дял бежанци на глава от населението в Европейския съюз – 35 украинци с временна закрила на всеки 1000 жители. Към февруари 2025 г. почти 400 000 украински бежанци живеят в страната, като повечето са в столицата Прага.
Недостигът на жилища, езиковите бариери, намирането на работа и грижа за деца са сред основните предизвикателства, с които се сблъскват бежанците в Прага – преобладаващо жени с деца. Нестабилността в Украйна и политическата несигурност в Чехия, където популистът Андрей Бабиш води убедително в социологическите проучвания преди изборите през октомври, оцветяват живота на бежанците и правят дългосрочното планиране почти невъзможно.
Гледната точка на пола
По-голямата част от украинските бежанци са жени и деца, тъй като военното положение в Украйна не позволява на почти всички мъже между 18 и 60 години да напускат страната.
Когато бежанската вълна започва през 2022 г., близо 80% от украинските бежанци в Чехия са жени, отбелязва Якуб Андрле, експерт по миграция в програмата за подкрепа на бежанци на чешката хуманитарна организация „Хора в нужда“. Днес този дял е около 60%.
„Тук трябва да се вземе предвид половата перспектива“, казва Ива ван Льовен, юрист и бивш наблюдател на ОССЕ в Украйна. „Стресът е изключително висок – жените се страхуват за съпрузите и семействата си“, останали в Украйна.
Самотните майки „носят двойна тежест“, казва Наталия Боровска, която работи с мигранти в Пражкия интеграционен център – организация, финансирана от града и ЕС. „Много от тях са в Чехия без партньори или роднини, което означава, че нямат подкрепа в ежедневието. В резултат им остава малко време да учат чешки интензивно, да търсят по-добра работа или да подобрят положението си. Те са попаднали в порочен кръг, от който трудно могат да излязат сами“, обяснява тя.
С времето, когато жените, очаквали да останат в Прага само няколко седмици, осъзнават, че престоят им се удължава до месеци, а после и до години, нуждата от психологическа помощ нараства.
„На практика цялата работа, необходима за оцеляването на семейството, е съсредоточена върху тях. И това е най-трудното. А след две или три години това започва да си казва думата“, казва Андрле.
Изследвания от първата година на войната показват, че 45% от украинските бежанци съобщават за умерена или по-тежка депресия или тревожност – пет пъти повече от общото население.
Този проблем няма да изчезне скоро и, ако изобщо, нуждата от психологическа помощ само ще нараства, тъй като „има все повече хора, търсещи помощ за ПТСР, депресия и тревожност“, допълва Андрле.
Боровска казва, че несигурността, с която се сблъскват мигрантите, силно влияе върху емоционалното им състояние. „Украинските майки често се чувстват на кръстопът – дали да учат езика и напълно да се ангажират с интеграцията, или да гледат на Чехия само като на временно място за пребиваване“, казва тя.
Нора Фридрихова, бивша телевизионна журналистка и ръководител на НПО „Сатник“, която предоставя безплатни дрехи и стоки на семейства с един родител, включително много украински жени, отбелязва, че когато бежанците започват да пристигат, „те не знаеха къде ще бъдат следващия месец“.
Предизвикателства при намирането на работа
Освен емоционалната тежест, животът в условия на такава несигурност крие и практически трудности.
„Някои работодатели не искат да подписват трудови договори за период, по-дълъг от валидността на визата. Същият проблем съществува и при договорите за наем“, казва Боровска.
Повечето украински мигранти в момента притежават визи за временна закрила, които могат да бъдат удължавани само за една година.
Търсенето на работа често е разочароващо заради езиковите бариери, а квалификациите от украинския пазар на труда не винаги се признават в Чехия. Анна Катрук споделя: „Много високообразовани хора – лекари, юристи, учители – се сблъскват с факта, че тук не са нужни и не могат да се издържат.“
„Те са принудени да работят нискоквалифицирана, физически тежка работа“, добавя тя, което ги изтощава физически и психически.
Според скорошен доклад, координиран от Агенцията на ООН за бежанците, заетостта сред украинските бежанци в Чехия се е увеличила от 62% през 2023 г. до 76% през 2024 г. – най-високият процент в Централна и Източна Европа. Близо една трета от бежанците в Чехия имат повече от една работа, сочат данни на Vox Ukraine.
Грижите за семейството оставят на много майки малко време за каквато и да е работа. Олена Красуленко, бивш директор „Маркетинг“ в Киев, казва, че тя и другите украински майки, които познава, „прекарват по-голямата част от времето си просто в грижа за децата“.
„Можем да си намерим работа. Но не и работа на пълен работен ден. Това е невъзможно за нас, защото трябва да се съобразяваме с този необичаен график“, казва тя, имайки предвид необходимостта да съгласуват работата си с графика на децата.
Майките често срещат и трудности при записването на децата си в училище. „Готови сме да се интегрираме“, казва Красуленко, но много майки се нуждаят от подкрепа „за записване на децата в училища и детски градини, където местата са малко, а кандидатстването често е трудно заради езиковата бариера“.
Намаляваща подкрепа
Няколко източника, работещи с украински мигранти, отбелязват, че обществената подкрепа постепенно намалява.
Ива ван Льовен припомня, че в началото на инвазията е имало „безпрецедентна вълна на подкрепа за украинците“. През последните три години 40% от чешките граждани са помогнали по някакъв начин – чрез дарения, материална помощ или доброволчество.
Въпреки че войната и последиците ѝ все още присъстват в медиите, общественият интерес към бежанската ситуация намалява. По думите на ван Льовен руските дезинформационни кампании също играят роля за това.
Служители на НПО споделят, че е широко разпространено погрешното схващане, че украинските мигранти получават повече от държавата, отколкото допринасят – наратив, който подхранва негативни настроения.
В действителност украинците плащат повече данъци, отколкото получават под формата на социални помощи. Същото важи и за Полша, където живеят около 1 милион бежанци, според доклад от март на Националната банка за развитие на страната.
Чешкото правителство също съкращава помощите за бежанците. Макар украинските бежанци все още да получават малка парична помощ през първите шест месеца, тя не е достатъчна за издръжка. Подобни програми се свиват и в други страни – Унгария, Словакия и Полша.
Около 66% от украинските бежанци в Чехия са били заети или са развивали собствен бизнес към преди година, заявява вътрешният министър Вит Ракушан през септември 2024 г., като само около една трета някога са кандидатствали за хуманитарна помощ.
Самите бежанци усещат умората на обществото. Украинските майки, интервюирани за тази статия, разказват, че са били обиждани в обществения транспорт заради това, че говорят украински, спирани на улицата и третирани покровителствено на работното място и в училищата.
Орязване на финансирането
Докато краят на войната все още не се вижда, много неправителствени организации са принудени да съкращават дейността си заради намалени бюджети. Спирането на финансирането от американската агенция USAID има косвени последици и в Европа.
„Свитло“, чието име означава „светлина“ на украински, от 2022 г. предоставя разнообразни услуги на украинските бежанци в Прага – курсове за интеграция, психологическа помощ и обществени дейности. Според Ленка Качик, проектен мениджър в организацията, основният им грант скоро изтича и бъдещото финансиране е несигурно.
Организацията е помогнала на 18 000 бежанци през последните три години. Вече се е наложило да съкрати част от услугите си, включително безплатната програма за грижа за деца, което силно разочарова майките в групата за подкрепа.
„Хора в нужда“, международна хуманитарна организация, също очаква по-малко ресурси в близко бъдеще.
„Не знаем каква ще е ситуацията след две години и дали ще има достатъчно услуги за хората, които се нуждаят от тях“, казва Андрле. Той обяснява, че съкращенията на американската помощ индиректно са засегнали работата на организацията с украинските бежанци. Макар дейностите им в Чехия да се финансират чрез публична кампания, незасегната пряко от USAID, организацията е била принудена да преструктурира финансите си, което е довело до по-малко средства за проекти, свързани с бежанците.
„Хора в нужда“ вече е прекратила някои услуги, включително програма за материална помощ за бременни жени, която е функционирала две години.
„Рано или късно ще трябва да преструктурираме или ограничим услугите си“, казва Андрле, макар че „нуждата от тях няма да изчезне“.
Постоянно решение?
По-рано тази година чешкото правителство одобри схема за дългосрочно пребиваване с цел да предложи по-устойчива алтернатива на временната закрила. Програмата обаче е достъпна само за бежанци, които не получават държавни помощи и са изкарали над 440 000 чешки крони през 2024 г. (около 18 000 евро).
Одобрените ще получат петгодишни разрешителни за пребиваване с възможност за кандидатстване за постоянно жителство. Те ще имат свободен достъп до пазара на труда, но няма да имат право на повечето социални помощи. Според медийни публикации по-малко от 20% от украинците в страната ще отговарят на икономическите изисквания.
Андрле отбелязва, че почти никой от клиентите на „Хора в нужда“ – основно майки с ниски доходи и малки деца – не печели достатъчно, за да получи такова разрешение.
„От наша гледна точка критериите са абсурдно строги. И други организации, които подкрепят украинските бежанци, мислят същото“, казва той.
Настоящата ситуация заплашва да остави хиляди хора в правен вакуум, когато бойните действия приключат. Схемата за временна закрила ще изтече след прекратяване на огъня или края на войната, заяви Ракушан през февруари.
Въпреки това близо две трети от украинските бежанци планират да останат в Чехия след изтичането на временната закрила, според правителствено проучване сред близо 14 000 бежанци през 2024 г.
По наблюдения на Фридрихова, в склада на „Сатник“ украинските майки все по-често взимат книги на чешки език – знак за по-дълбока интеграция.
Александра, която посещава групата за подкрепа в „Свитло“, споделя: „Две години децата ми ме питаха всеки ден кога ще се върнем у дома.“ Сега, след като са интегрирани в училище, те виждат възможности в Чехия. Както при много от интервюираните бежанци, съпругът ѝ остава в Украйна.
Когато Катерина Бикова бяга от Харков през март 2022 г., е в шестия месец на бременността си. Детето ѝ се ражда през август същата година. Тя разказва, че когато пристига в Прага няколко седмици след началото на войната, не знае дали да вложи време и енергия в интеграция.
„Мислех за това всеки ден – бях много нервна – защото не знаех на кой език да уча детето си. За коя детска градина да го подготвя? В кой град? В коя държава? Това е много труден въпрос“, казва тя. „Но сега разбирам, че може би ще останем тук, в Прага. В Украйна няма добър напредък.“
Олена Красуленко допълва, че не е ясно какви правни защити ще бъдат в сила след година. „Не знаех, че ще остана тук дълго – много украинци изобщо нямат дългосрочни планове.“
Под Тепето е част от общ медиен проект на платформата Tak Tak с фокус Украйна. В рамките на няколко статии ще ви запознаем със ситуацията и историите от няколко европейски държави, участници в прочуването.
Автор: Sofia Cipriano (Transitions)
София Чиприано наскоро завърши редакционен стаж в Transitions и следва бакалавърска степен по английска филология в Принстънския университет.
