Автор: Радослав Чичев
Как се променя наркопазарът в Европа и какви са предизвикателствата пред сигурността и общественото здраве? Европа вече не е само потребителски пазар, а все повече се превръща и в транзитен, производствен и преработвателен център. Какъв е трафикът на кокаин, синтетични наркотици и синтетични опиоиди? Как функционират съвременните престъпни мрежи и каква е ролята на България в трансграничния наркотрафик? Какви са връзките между наркотиците, организираната престъпност и здравните политики?
Събеседници:
Юлия Георгиева, председател на управителния съвет на фондация „Център за хуманни политики“
Атанас Русев, директор на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията
Проф. Анна Серджи, професор по социология на девиантното поведение в Университета в Болоня (продукция на Radio 24, Италия)
Този епизод от поредицата „Европа утре“ е посветен на променящата се картина на наркотиците в Европа и на нарастващото значение на проблема за обществената сигурност, здравеопазването и борбата с организираната престъпност. Основният акцент е върху трансформацията на Европа от предимно потребителски пазар в едновременно транзитен, логистичен, производствен и преработвателен център за различни видове наркотици.
Атанас Русев, директор на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията, очертава промените в европейския наркопазар. Той посочва значителното нарастване на трафика и употребата на кокаин, както и появата на нови тенденции, сред които разпространението на синтетични опиоиди. По думите му България има дългогодишни традиции в производството и трафика на синтетични наркотици, а страната продължава да заема специфично място в регионалните и трансграничните престъпни мрежи.
Обсъждаме и начина, по който функционират съвременните престъпни мрежи. Те все по-често използват гъвкави структури, посредници, криптирани комуникации и специализирани участници, като различните дейности – транспорт, складиране, препакетиране и разпространение – могат да бъдат разпределени между отделни групи. Така наркотрафикът се превръща в сложен международен бизнес, свързан с корупция, пране на пари и други форми на организирана престъпност.
Проф. Анна Серджи от Университета в Болоня обръща внимание на производството на синтетични наркотици в Европа и на развитието на местни производствени мощности. Тя посочва, че освен синтетичните наркотици и канабиса, в Европа вече се наблюдават и процеси, свързани с преработката на кокаин. Въпреки това европейският пазар остава зависим от международните доставки, особено от Латинска Америка.
Юлия Георгиева, председател на управителния съвет на фондация „Център за хуманни политики“, поставя акцент върху другата страна на проблема – намаляването на търсенето и политиките за превенция, лечение и рехабилитация. Според нея българската политика по наркотиците поставя силен акцент върху ограничаването на предлагането и полицейските мерки, докато превенцията, терапията и подкрепата за зависимите остават недостатъчно финансирани и развити.
В епизода се подчертава необходимостта от цялостен подход, който да съчетава преследването на наркотрафика с превенция, намаляване на вредите, лечение и рехабилитация. Експертите обръщат внимание и на ограничените възможности за безплатно лечение на зависимости в България и на необходимостта от по-добра координация между институциите.
В заключение се посочва, че наркотрафикът вече не може да бъде разглеждан единствено като проблем на употребата на наркотици. Той е едновременно въпрос на организирана престъпност, обществено здраве, сигурност и устойчивост на институциите, което изисква координиран отговор на местно, национално и европейско равнище.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
