Автор: Зорница Близнашка
Наложените американски санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ – двата руски петролни гиганта, вероятно ще са сред темите, които ще обсъди еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен по време на посещението си утре в България, където се намира едно от дъщерните дружества на една от засегнатите компании.
Рестрикциите на Вашингтон бяха оповестени по-малко от денонощие след тези на Брюксел срещу Москва, съдържащи се в 19-тия санкционен пакет на ЕС.
В неделя стана ясно и че американската администрация вече е подготвила допълнителни санкции срещу ключови сектори от икономиката на Русия, ако президентът й продължава да бави постигането на мир с Киев.
„Почувствах, че вече е време. Чакахме дълго“ – каза президентът на Съединените щати Доналд Тръмп след налагането на първите от неговата администрация санкции на Русия заради войната в Украйна с надежда да не остават в сила дълго.
Ден по-рано рестрикции върху Москва наложи и Европа – държавите от ЕС одобриха 19-тия пакет руски санкции, включващи добавяне в черен списък на още кораби, основно танкери от т. нар. руски сенчест флот.
„Ясното послание, което изпращаме до Русия е да не вярва, че сме уморени. Не сме и ще подкрепяме Украйна дипломатически, политически, военно и финансово“, подчера председателят на Европейския съвет Антонио Коща пред украинския президент.
„Не беше за вярване, но сега виждаме решенията за тези енергийни санкции и те са много важни“, каза Володимир Зеленски за поредния пакет от санкции на ЕС, с които се налага забрана за вноса на втечнен природен газ от Русия до 2027 г.
Забраната беше определена като „саморазрушителна“ от говорителя на руското външно министрество Мария Захарова предвид липсата на газови резерви в Европа и по думите й нарастващото потребление на енергия.
Геополитическият аспект на санкциите
Какви са геополитическите аспекти на европейските санкции срещу Русия, след които бяха оповестени и американските срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“, коментира в интервю за рубриката „Евранет Плюс“ политологът професор Огнян Минчев:
„Само един геополитически аспект има и той се изразява в това, че чрез санкциите се упражнява сериозен натиск върху Москва в посока да се съгласи да сключи примирие с Украйна във войната, която продължава вече четвърта година. На практика санкциите върху двете основни компании, които осигуряват руския петролен износ, са особено болезнени, тъй като те ще ударят преди всичко способността на руския бюджет да произвежда оръжие и да води войната“.
От контрола върху изпълението им ще зависи ефективността им, каза в интервю за предавнето „Събота 150“ по програма „Хоризонт“ водещият енергиен експерт в Европейския съвет за външна политика Шимон Кардаш, както и напомни, че „Роснефт“ и „Лукойл“ стоят зад „около 50% от общото производство на суров петрол в Русия и по-голямата част от руския износ“.
„Прибавяме и санкциите, въведени от Джо Байдън над „Газпром Нефт“ и „Сургутнефтегаз“ – руските петролни компании номер 3 и номер 4, което означава, че общо около 80 % от износа на руски суров петрол е засегнат от ограниченията, които са в сила в момента“, добави той.
„Петролът е първият основен приход в руския национален бюджет – изобщо въглеводородите (петролът и газът) и от тази гледна точка, ако тези санкции бъдат проведени по един успешен начин, по един ефективен начин, те ще ударят болезнено способността на Русия да мобилизира финансови средства, за да води тази война“, изтъкна и политологът в коментар за БНР.
„Неприятелски акт“ – така нарече рестрикциите руският президент Владимир Путин, според когото, ако има рязко намаляване на количеството на руски петрол и петролни продукти на световните пазари, това ще доведе до повишение на цените.
Друга последица изтъкнаха от Вашингтон – изключване от световната търговия с щатски долари след налагането на вторични санкции, ако предходните бъдат нарушени. Те засягат дъщерните дружества на „Роснефт“ и „Лукойл“ в Русия, както и всички предприятия там и зад граница, в които двете компании имат мажоритарен дял.
„Лукойл Бургас“ – рафинерията, е част от системата на „Лукойл Русия“, защото се притежава косвено повече от 50% от руския „Лукойл“, така че рафинерията попада в този санкционен режим“, каза премиерът Росен Желязков:
„По смисъла на генералната лицензия, която е издадена като уточнение на прилагането на санкциите от OFAC, до 21 ноември има възможност да се извършват всички необходими трансакции и трансфери, така че ние имаме един месец как да подходим като държава.
„Това е най-голямата задача пред правителството: да направи така, че, първо, да няма криза на горивата, второ, да не се вдигат цените“, подчерта президентът Румен Радев.
Евентуалните последици от санкциите срещу Русия
Професор Огнян Минчев, можете ли да направите прогноза за последствията от санкциите, наложени от САЩ и ЕС, след като сме свидетели вече как Индия и Китай преразглеждат вноса на руски петрол, a държавите, имащи общо с руските рафинерии като Германия, Унгария и ние търсим как да заобиколим сенкциите?
„На практика всички основни компании, които имат връзка с руската газова и петролна в този случай индустрия ще понесат определени щети, ще понесат определени санкции от страна на американската държава, ако те продължават на практика да сътрудничат с тези две основни руски компании“.
„Самият факт, че Китай и Индия спират да купуват т. нар. „морски петрол“ или петрол, който се доставя от Русия посредством кораби, посредством тази т. нар. „сенчеста флота“ преди всичко означава, че наистина тези санкции са доста болезнени и те доста по-лесно ще ударят потенциала на Русия да изнася основния ресурс, който пълни нейния бюджет“, добави политологът.
В коментара си по темата за предаването ни „Събота 150“ Шимон Кардаш напомни и че Москва умее да заобикаля санкции:
„По отношение на петрола, те използват сенчестия си флот, за да заобиколят ценовия таван. Използват посредници – някои доста странни търговски компании, които купуват петрол и го препродават по целия свят. Споменахте България по отношение на „Лукойл“, но има и други важни активи като рафинерията в Румъния, като акциите в рафинерията в Нидерландия, а „Роснефт“ има и активи в Германия“.
„Вярвам, че санкциите ще повлияят на руската икономика негативно, но не очаквам тези два пакета реално да принудят Кремъл да промени политиката си спрямо Украйна и спрямо останалите“, каза още експертът.
„Лукойл-България“ ще понесе санкции, ако не промени собствеността си
„Що се отнася за българския случай – на практика българският „Лукойл“ или „Лукойл-България“ е над 50% собственост на международната компания „Лукойл“. И от тази гледна точка промяната на собствеността на българския „Лукойл“ е пряко изискване за това след 21 ноември, след тази датата, българският „Лукойл“ да не понесе санкциите, които САЩ са предвидили за всички, които участват в сътрудничество с тези руски компании“, подчерта в интервю за програма „Хоризонт“ политологът професор Огнян Минчев.
Стъпка в тази посока ли са приетите промени от Народното събрание в Закона за насърчаване на инвестициите, засягащи евентуалната продажба на активи на „Лукойл“ у нас?
„Предполагам, че да. Сега България, разбира се, се намира в една особена ситуация, каквато междувпрочем се намира и съседна Сърбия по отношение на нейната основна компания, внасяща руски въглеводороди (не само нефт, но и газ) – НИС. А България се намира в уязвима позиция, тъй като тя трябва по някакъв начин да се съобрази с американските санкции по повод на основния собственик на единствената национална рафинерия в България – именно тази в Бургас, „Лукойл Нефтохим“, уточни професор Минчев.
„На практика процесът на промяна на собствеността в „Лукойл-България“, който е стартирал преди няколко месеца, все още не е приключил. Не е известно дали е намерен алтернативен собственик, кой е този собственик, дали българската държава ще утвърди позициите на този собственик. От тази гледна точка за България, наистина, това представлява едно предизвикателство, което българската държава се мобилизира да посрещне“, каза още политологът:
„Защото, ако няма промяна в собствеността на „Лукойл-България“, това означава, че България ще трябва да внася сериозни количества петролни продукти – нещо, което не е невъзможно и не е кой знае колко сложно в условията на общоевропейския пазар на подобни продукти, но така или иначе е много важно българската рафинерия в Бургас да работи пълноценно и регулярно, което означава, че „Лукойл-България“ трябва да промени своя собственик поне в тази съществена част, която е собствеността на „Лукойл“.
Според Вас, професор Минчев, възможна ли е евентуална криза у нас, включително с горивата?
„Доколкото мога да преценя на практика дори в кризисна ситуация със забавянето на продажбата на „Лукойл“ в България, както вече казах, България е част от европейския пазар и на практика внасянето на петролни продукти не би трябвало да бъде невъзможно – особено като един временен процес на компенсация, на компенсиране на евентуални дефицити, свързани с позиционирането на „Лукойл-България“.
В интервю за предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев обясни, че американските санкции срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ нямат сила на европейска територия:
„Всъщност на пазара има свръхпредлагане, така или иначе, на петрола. Има достатъчно източници, които могат да заменят дори руските доставки в случай на необходимост, така че поне за момента не мисля, че има някакви причини за притеснения по отношение на котировките на суровия петрол. Сами по себе си тези санкции нямат приложение на територията на ЕС. Ако ние говорихме за санкции, наложени от ЕС в някой пакет санкции, то тогава разговорът щеше да бъде съвсем различен“.
„Българските граждани трябва да бъдат спокойни – обезпечени са горивата за тяхната консумация до края на годината„, увери енергийният министър Жечо Станков, а правосъдният Георги Георгиев потвърди, че „ние сме във връзка с американските ни партньори и със службата, която налага тези санкции с оглед тяхното прилагане по правилен начин и с оглед необходимостта от обезпечаване на работата на рафинерията“.
Междувременно в своя статия „Политико“ посочи рафинерията на „Лукойл“ в Бургас като един от „последните фактори, възпиращи ЕС от налагането на преки санкции върху руската компания“, въпреки повтарящите се обвинения в заобикаляне на въведените ограничения.
„Не мога да ви кажа дали това е точно така, но наред със Сърбия, България е уязвима от тази гледна точка, че собствеността върху базата, т.е. основната, единствената българска рафинерия е на руска компания – в случая на „Лукойл“, коментира публикацията професор Минчев:
„Доколкото на мен ми е известно, може да получи криза със статута и функционирането на “Лукойл” на българска територия, но от дълбока криза за нефтопродукти – това не би трябвало да бъде сериозна заплаха, предвид и интегрирането на България в общоевропейския пазар“
Като политолог, как тълкувате, че Вашингтон и Брюксел заговориха за първи път от много време в един глас на тема Русия и войната в Украйна?
„Европейският съюз и Съединените щати имат различни интереси по отношение на войната и приключването на войната – особено след идването на Доналд Тръмп на власт за втори път Вашингтон. Но понастоящем тези интереси са хармонизирани, поне в известна степен дотолкова, доколкото за Вашингтон също така е необходимо да се окаже доста сериозен натиск, бих казал категоричен, върху Москва, за да се приближи режимът на Владимир Путин в Москва по-близо до приоритетите на Вашингтон за сключване на примирие между Украйна и Русия и на практика ориентираме към приключване на тази война“, каза още в интервю за БНР политологът Огнян Минчев.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
