Холстомер – плашещо актуален след 2 века
Холстомер не е кон. Той е живо същество, което чувства, мечтае, но няма силна да се пребори с несправедливостта, застигнала го заради цвета на козината му. Не ви ли звучи познато? Той е силен, с родословие, изключително способен и благодарен за малкото, което правят за него, но само заради цвета… Заради едната козина той не става кон на офицера. Не му вярват, когато се състезава, скопяват го, а той може много повече, отколкото хората предполагат. Не ви ли прилича това на историята, на десетките изключително интелигентни млади роми, които се мъчат са излязат от всеобщото мнение за хората с мургава кожа? Те не са ли много повече от това?
Класиците не случайно са станали такива. Разказът на Толстой звучи плашещо актуален днес. В него освен темата за подценяването на индивида, се преплитат темите за материализма и за свободата на духа, който не принадлежи никому други го освен на нас самите. Сякаш два века по-късно нищичко не се е променило. Измерваме щастието си в пари, имоти, предмети – всичко, за което можем да кажем: „Това е мое!“ И се смята, че за колкото повече неща кажем, че са наши, толкова по-щастливи сме. Заменили сме само файтоните с автомобили…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
