Филип Аврамов показа мускули като Бог Рок в Библиотека
Красимир Спиридонов свири с нос в музикалния спектакъл
В началото бе Бог. Тъй като му било скучно и тихо създал музика по свое подобие, която кръстил Рок. След много години решил да предаде своето дело на хората чрез един от най-изявените български комици – Филип Аврамов. Така се появява и невероятният музикален спектакъл „Бог Рок”. Който комикът представи снощи в Библиотеката, като част от празненствата за 1-я рожден на бързо придобилото култов статус заведение.
Всъщност „Бог Рок” е разказ за „дяволската музика”. В нея са съчетани не само рок, но и блус, че даже и хитовете, които преследват всяко едно поколение. От Muddy Waters през Nirvana, че чак до PSY. Хората не вярват в съществуването на машини на времето. Или си ги представят като един грамаден механизъм, който бучи и жужи. Но всъщност са доста далеч от истината. Щом хванеш китарата ти можеш да се пренесеш във всяко едно време, което пожелаеш и си се научил да свириш. Можеш да прелетиш към моменти от живота си, и както Аврамов каза от сцената, „сякаш пак е на 16 с китарата, за първи път до него”. Песните, които ти напомнят за момичето, на което казваш „Господи, колко си красива”, а тя отвръща „Господи, колко съм влюбена”. Музика, на която двойки танцуват сякаш са пак на 20. Хуморът измежду песните, който те кара да се задушаваш от смях, а на следващата сутрин си с лека мускулна треска на корема. Това е „Бог Рок” – спомени, емоции и много смях. Лавина, от която не можете да се измъкнете, но пък и не искате.
Вдъхновение за текстовете Даниел Рашев получава от инициативата на Бушмилс Брадърс. За изключително кратко време вече е създал екипа от Петър Калчев – режисьор, Красимир Спиридонов – пианист, Венцислав Велев – китара. И разбира се човекът , който може да усмихне всеки – Филип Аврамов. Те се смеят силно, свирят на клавири с нос и лакът и танцуват като прима балерини от Болшой театър. На всичкото от горе и не се измарят. А Аврамов даде да се разбере защо, показвайки „мускули” на пародиен стрийптийз на превърналото се в клише парче на AC/DC.
Веднага след края на спектакъла последва афтърпарти с чисто импровизирани песни. Нещо като шантаво живо караоке- единият започва да свири, другият го следва, а третият не знае текста, затова импровизира с измислени или несъществуващи думи. На подобен тип представления трябва да отидеш подготвен – с кърпички за сълзите, текнали от смях обаче и с болкоуспокояващо за коремните мускули.
