Комбинацията от мека зима, слънчеви дни, пешеходни разстояния и не особено редовен градски транспорт, която Пловдив предлага на своите жители, предполага ходене пеш. Няма лошо – даже е здравословно и полезно – особено за тези, които прекарват деня си, седнали на бюро пред екрана.
Доколко обаче Пловдив е дружелюбен към пешеходците? В настоящия материал ще си направим една разходка от бул. „Северен“ до бул. „България“, минавайки през малките улички на квартал „Гагарин“, за да проверим дали е удобно човек да се придвижи пеш. Маршрутът, който ще проследим, започва от ул. „Борба“, преминава край ДГ „Бреза“, пресича бул. „Дунав“ и продължава по ул. „Поп Тодор Евтимов“ до бул.“България“.
Стартът не е обещаващ. Ул. „Борба“ ни посреща със зелени пространства, превърнати в паркинг (иначе казано – ако няма кола, има кал) и липса на тротоар. А където има тротоар – той е завзет и блокиран от автомобили.
За щастие покрай ДГ „Бреза“ има пътечка и безпрепятствено стигаме до бул. „Дунав“, където пресичаме, за да продължим по ул. „Поп Тодор Евтимов“. Тротоарът откъм все още недовършената зала „Дунав“ не става. Около строежа реално плочките ги няма, а по-нататък – попадате в капан от коли и дървета.
От другата страна тротоарът е по-достъпен за пешеходци. Един човек може да върви спокойно, разминаването става със слизане на улицата. Повечето хора всъщност, май предпочитат да вървят по нея заради състоянието на тротоара – дупки, кал и опасни бордюри.
След като пешеходецът пресече ул. „Стефан и Обрейко Обрейкови“, той продължава по ул. „Поп Тодор Евтимов“ край двора на училище „Христо Г. Данов“. От дясната страна на улицата няма къде да се върви, защото е завзето от коли. От лявата страна тротоарът е толкова тесен, прекъсван от дървета и магазин, че хората отново са принудени да вървят по платното.
Последната отсечка от това пешеходно преживяване преминава пред дългия блок на ул. „Ален Мак“ 8-14, където има широк, но доста разбит тротоар. Продължаваме, пресичайки ул. „Галилей“, за да излезем на бул. „България“. Кал, шума, локви и още и още междублокови зелени пространства, превърнати в паркинг.
Подобна 10-минутна разходка повдига много въпроси за един наглед омагьосан кръг:
- Как хората да ходят пеш, когато трябва да газят в калта или да вървят по улиците?
- Като не ходят пеш, тогава какви са всичките тези коли, завзели всяко възможно междублоково пространство през делничен ден в работно време?
- Нужно ли е наистина да има по 3 коли на семейство?
- Чия е отговорността в кварталите да има нормални тротоари и баланс между паркинги, зелени пространства и детски площадки?
- Живеещите в града всъщност искат ли зелени пространства или предпочитат да ги превръщат в кал с колите си, докато си откриват гледка към хола на съседа, отсичайки поредното дърво?
