Министър Борислав Сандов изтъкна специалното място, което Европа е дала на региона като пример за енергийния преход на кръгла маса в Пловдив
Сигурен съм, че никой инвеститор, който дойде от чужбина, няма да съжалява, ако инвестира в Пловдив и региона. Това заяви заместник министър-председателят и министър на околната среда и водите Борислав Сандов на кръгла маса в областна управа в понеделник. Пловдивско е едно от тупкащите сърца на България – регионът е жив, не се обезлюдява, има добро местоположение и климат, заяви Сандов след срещата.
Трябва да работим за синергия между бизнеса, образованието, обществото, каза още министърът на околната среда. Той даде пример с фирма „Милара“, които правят електрически камиони, които той е свързал с фирма от Северна Македония, с които също е имал контакт. Северномакедонската фирма е правила електрически машини за почистване – „Едната машина чисти, другата събира боклуците – могат да се съберат и заедно да си продават продукта“, коментира Сандов и каза, че това е само един пример, но може да има много подобни.
Той добави, че Тракия икономическа зона е добър пример за климатични политики и енергиен преход, като е сред шестте подобни в Европа, с добри показатели за климатична неутралност.
Домакин на събитието беше Областният управител на Пловдив Йордан Иванов. Участваха изпълнителни директори и ръководители на водещи бизнеси в региона, директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, кметове на общини, журналисти.
Министър Сандов съобщи пред участниците, че 50 млрд. лв. ще влязат в българската икономика до няколко години. Това ще се случи чрез редица финансови инструменти – европейското финансиране по оперативните програми, Националния план за възстановяване, Фонда за справедлив преход.
„Опазването на природата и целите за декарбонизация не са пречка за бизнеса“ – обърна се той към присъстващите. – „Дори напротив, това е възможност за иновативни решения и за висока ресурсна ефективност. Екологичните практики са основа за устойчив бизнес модел, който създава множество икономически предимства за дружествата“ – изтъкна министърът.
Областният управител Йордан Иванов сподели, че за него е истинско предизвикателство да седне на една маса с бизнеса и подчерта, че вратите на администрацията му са отворени за всяка фирма, чиито усилия са насочени и към екологичната и социалната отговорност.
Цветелина Цветанова-Вайзбрук, ръководител на Балканския институт за устойчиво развитие и сътрудничество, по чиято инициатива се организира кръглата маса, представи 17-те цели за устойчиво развитие на ООН от Програма 2030 – инструмент от изключителна важност в национален, европейски и световен план, за да бъде гарантирана стабилна, устойчива и просперираща икономика. Тя акцентира върху нуждата (и донякъде липсваща част в управлението и на бизнеса, и на администрацията в страната ни), от активна комуникация със заинтересованите страни и необходимостта да се постигне баланс на интересите.
Министър Сандов подчерта, че това е първата от поредица срещи с инвеститорите у нас, която цели да се обсъди устойчивото развитие, преминаването към зелена енергия и представянето на успешни проекти на фирмите.
Веолия, компания с 230 000 служители в света, представи проектите си, насочени към постигане на енергийна и ресурсна ефективност, между които СПСОВ „Кубратово“ като отличен пример за публично-частно партньорство. Въведената в експлоатация когенерационна система за производство на зелена енергия дава възможност на дружеството да отговори на предизвикателствата на енергийната криза и това позволява днес фирмата да е единственият ВиК оператор, който не е поискал повишаване на крайните цени за потребителите си от КЕВР.
Бяха споделени и други „зелени“ бизнес-практики като използване на утайките от пречиствателните станции за наторяване и обогатяване на почвата, опазване на биоразнообразието в и около прилежащите зони на производствените предприятия. „Тракия икономическа зона“ беше отличена като един от шестте бизнеса в Европа, посочени от Комитета по регионално развитие на Европейския парламент за първенци в решаването на проблемите на климата чрез декарбонизация.
Сред активните участници в кръглата маса бяха представителите на „Клъстер Тракия“ – икономическа зона, Шнайдер електроник България, PSS Manufacturing, Омникар, Ханон Системс, КЦМ, Милара интернешънъл, Веолия и други.
