„Ако сега се връщаме към началото, то е за да разкрием смисъла и опита на едно голямо дело, което прави чест на пловдивчани (…). И на онази малка група ентусиасти, която работи всеотдайно в управлението на старинния град начело с неговия началник Атанас Кръстев“
– в. „Народна култура“, бр. 45, 10.11.1978 г.
На 1 април 2025 г. отбелязваме 56 години от създаването на Общински институт „Старинен Пловдив“.
Едва в края на 30-те години на ХХ в. в общественото съзнание се формира представата за историческо наследство и неговото опазване. Божидар Здравков е първият кмет на града, който осъзнава стойността на пловдивските възрожденски архитектурни паметници и има значителен принос за спасяването на Стария град.
Решителен за цялостното запазване на Стария град е периодът от 1953 до 1956 г. За първи път в дългогодишния развой на града Пловдивската община, Окръжният народен съвет, общественици и музейни специалисти обединяват усилията си. През 1954 г. в Пловдив са регистрирани 18 археологически паметника, 4 паметника на културата и 85 паметника на архитектурата (предимно в Стария град). По-голямата част от тях са изключително тежко увредени.
По инициатива на централната власт е създаден Национален комитет за ускорено изграждане на Стария Пловдив с председател Лъчезар Аврамов и секретар Атанас Кръстев. Името на комитета е „Древен Пловдив“. В доклад до МС от 1968 г. се прави предложение за създаване на управление към изпълнителния комитет на Градски народен съвет за старинната част на града.
Институтът е създаден на 1 април 1969 г. като Управление „Старинен Пловдив“ с пионерската мисия да реставрира, обзаведе и експонира възрожденските къщи в архитектурно-историческия резерват със същото име. Новата структура е настанена в жилищната пристройка към възстановената къща „Недкович“. Неин първи директор е Атанас Кръстев, известен още като Начо Културата. В екипа му са архитект Петко Кекеманов, уредникът Елена Узунска и Джовани Димитров – инвеститорски контрол.
Техните имена, както и имената на всички колеги, посветили професионалния си път на „Старинен Пловдив“, са неизменно вплетени в историята на Института и свързани с мисията му по опазване и закрила на движими и недвижими културни ценности и популяризиране на българското духовно и културно-историческо наследство.
* Споделените кадри са част от архива на ОИ „Старинен Пловдив“ и от архива на Дирекция „Регионален държавен архив“ – Пловдив, любезно предоставени ни във връзка с проучванията за документалната фотоизложба „Преоткрита пътека към един български свят“, с която бе отбелязана годишнината от създаването на Института през 2024 г. Историческият разказ е от същата изложба.
* Цитатът в началото на текста е от статията „Минало и съвремие“ – интервюта с арх. Вера Коларова, Атанас Кръстев, арх. Петко Кекеманов, Елена Узунска и Джовани Димитров, в. „Народна култура“, бр. 45, 10.11.1978 г.
Снимки: Началото на ул. „Кирил Нектариев“, 1955 г.; тържество за откриване на международния фестивал на поезията в Стария град, 1986 г.; разкриване на римския стадион, 1973 г.
