ГрадътКултураНовини

Лабораторията за изкуство в изолация Sarievselfisolation

Над месец галерията представя онлайн творби на съвременни автори

Експериментът на галерия Sariev за лаборатория за изкуство в изолация навърши един месец. Стартирала на 27 март, галерията за съвременно изкуство стартира онлайн проекта си sarievselfisolation, който ще приключи с края на извънредното положение и физическото отваряне на галерията. Провокирани от пандемията и в ситуация на самоизолация те представят творби на техни автори, създадени у дома си в последните седмици.

#sarievselfisolation е лаборатория, в която галерията курира и представя произведения на изкуството, текстове, видеоклипове, звуци и изображения, които изразяват мисли за този момент от живота на нашия свят и видения за неговото утре.

#sarievselfisolation представя нови творби, създадени или разработени през март и април 2020 г. след поканата от Веселина Сариева и Катрин Сариева. Всеки художник е на фокус за 3-4 дни.

Изборът може да бъде проследен под хаштега #sarievselfisolation по каналите на Галерия Сариев в instagram, Twitter и Facebook, както и на уебсайта на галерията.

Досега представените художници художници: Мич Брезунек, Правдолюб Иванов, Димитър Солаков, Коста Тонев, Руди Нинов, Мария Налбантова, Снежанка Михайлова, Михаил Михайлов и Зара Александрова.

ПРЕДСТАВЕНИ ХУДОЖНИЦИ до 27 април 2020

Мич Брезунек
Пловдив 2020
#sarievselfisolation
27 март – 30 март 2020 г.

”През тъмните дни на коронавируса, заседнал в апартамента на 6-ия етаж в Пловдив, мога да наблюдавам поведението на населението по време на изолация. Като антрополог започнах да рисувам, за да записвам стереотипите на моите съграждани.
Между въображението и реалността се появява тази серия от рисунки „Пловдив 2020“, която без да олекотява ситуацията, дава друг поглед или дори носи усмивка в ъгъла на устата ви“. / Мич Брезунек, Пловдив, март 2020

Правдолюб Иванов
Селекция от творб, 2020
#sarievselfisolation
1 април – 4 април 2020 г.

“Ако си искаме обратно живота, такъв какъвто си го харесвахме, трябва ли да преосмислим ценностите, с които го създадохме?”
П.И., 31.03. 2020, София

Димитър Солаков
Нека човечеството се преобърне. Имам нужда от по-малко приоритети., 2020, проект
#sarievselfisolation
5 април – 7 април 2020 г.

“Нещата винаги се променят в един безкраен кръговрат, но човечеството все още не може да осъзнае колко крехък вид е и къде е мястото му в този кръговрат. Толкова малка част от нещата, които занимават и тревожат хората, имат някакъв истински смисъл. Вкопчват се в незначителното, подхранвайки алчността, която прераства във все по-разрушителна и безразсъдна сила. Kулата на колективната алчност трябва да рухне. Нека човечеството се преобърне. Имам нужда от по-малко приоритети.” / Димитър Солаков, Вонеща Вода, април, 2020

Коста Тонев
#sarievselfisolation
8 април – 10 април 2020 г.

Авторът превръща прозореца на жилището си в своеобразен киноекран, на който се появяват субтитри от култови моменти в историята на киното. Така ежедневието му, видяно от позицията на неговите съседи, се превръща в мозайка от филмови сцени боравещи с изолацията на индивида и опита за пресъздаване на социални взаимоотношения. / Коста Тонев, Виена, април 2020

Руди Нинов
#sarievselfisolation
11 април – 14 април 2020 г.

Ето няколко рисунки на хартия от поредицата, наречена (по Чарлз Мингъс Pithecanthropus Erectus 1956). Музиката му е завладяваща, ефирна и непредсказуема. Тя звучи на фона, докато правя рисунки на масичката за кафе вкъщи, далеч от студиото си.
Винаги съм смятал, че моето ателие е голямо сандъче за инструменти и предполагам, че картините ми са като готово за излизане навън сандъче с инструментии… тогава рисунките ми биха били всички малки болтове и гайки, които трябва да търся, да съединя, да им намеря място, да полирам, само за да ги разделя отново. / Руди Нинов, Франкфурт, април 2020

Мария Налбантова
Brave New Hygiene (Прекрасна нова хигиена), 2020г
15 април – 17 април 2020 г.

От всички страни получаваме съвети и инструкции как да мием ръцете си като основен способ срещу разпространяването на зарази. Чрез най-простото средство за хигиена – сапуна, ние предпазваме себе си и близките си, измиваме съмненията, проблемите и опасностите от нас. Измиването на ръцете се превърна в целодневен ритуал, а сапунът във възможно поле за интерпретации, свързани с начина по който съществува една общност и как тя се справя с кризите. / Мария Налбантова, 14 април 2020, София

Снежанка Михайлова
Превод на ПСАЛМ 22 в чувства
Представена в #sarievselfisolation на 19 април (православен Великден)

“Дълбините ни станаха явни, светът е в откровението си. Мъртвата обвивка на света се отронва, видими стават намеренията. Не само намеренията стават видими, но и чувствата.
Псалтирът е книга от Стария завет с 150 молитви, там е и молитвата, с която Христос се моли на кръста, ПСАЛМ 22. Това е вековна колекция на връзката на човешкия глас с Бога не в думите, но в опита да намерим език за вътрешните си преживявания.
Днес се намираме не толкова в извънредно положение, а по-скоро в едно откровено положение, което първо открои формите на външното, а сега във вид на емоционална течност без покой ни изправя пред душите ни. Един ден и тези емоции ще се откроят и ще ни напуснат. Нека съсредоточим сърдечното си внимание не върху говоренето, а върху изслушването на този вътрешен език. И позволете ми да ви поздравя от сърце, Христос Воскресе!” / С.М, София, април 2020

Михаил Михайлов
Роуминг, 2020 г., Виена
21 април – 23 април

Намирането на ориентация не е ново занимание за Михаил Михайлов. Поради извънредното положение в света, предизвикано от COVID-19, всеки изведнъж изгуби своя ориентир и никой не знае какво ще бъде след това. Нужни са ново мислене и нови идеи. Михайлов се озовава, изгубен и в същото време с надежда на покрива, броди наоколо и търси нови посоки… / Михаил Михайлов

Зара Александрова
серия от рисунки по “Разказът на прислужницата” на Маргарет Атууд
25 април – 27 април

“В живота ни под карантина изведнъж ни се предоставя повече време да прекараме със семействата си, да четем книги, да гледаме филми и т.н. По някакъв начин е иронично да си представим, че има домове, в които четнето на “Разказът на прислужницата” на Маргарет Атууд или стриймването на телевизионния сериал по книгата, сега се превърща от фикция в реалност. Този вид сценарий може да бъде специфичен за социалното положение на жена, затворена в дома, чието препитание зависи предимно от мъжа. Но можем да помислим и за жени от работническата класа, които трябва да работят, за да се издържат и които исторически са успели да използват работното пространство като моментно бягство от патриархата на домакинството. Във времена като тези „носталгията по настоящето“ вече не важи.” / Зара Александрова, април 2020, Берлин

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина