Политическите олигрофени паднаха в капана. Какъв кеф! Излезте от тоалетната и вижте културата си!
Любомир Минчев, в. “Марица”
Сигурно сте забелязали черния парцал, който се е вее от кабинета на кмета Славчо Атанасов. Същото парче се е провесило и от прозореца на арткметицата Петя Гогова. Когато я чух да казва, че ще посрещне Давид Черни в градската тоалетна усетих символиката. Все пак тоалетната беше открита от самия кмет с мажоретки и розови балони. Тогава си позволих да говоря за клозетното мислене на местната власт, което тя с удоволствие демонстрираше където й падне. Затова се изненадах, че когато стана дума за друга тоалетна, я облада ревност. Дива, унищтожителна ревност! Поведение на една клозетна власт.
Сега трябва да призная нещо много важно. „Марица“ знаеше, че Давид Черни няма да дойде. Пуснахме кратка информация на 29 септември, че в Пловдив идва черния парцал от Брюксел. И разбира се, така символично ще ни гостува самият Черни.
Опитахме се да режисираме спектакъл с помощта на Емил Миразчиев. За наша изненада се получи удивително представление. Пет дни след публикацията не последва реакция. Декларация на местната Атака отприщи лавината от глупост. Резултатът се вижда – черните парцали, които се веят от общината.
Целта на заниманието бе да проверим дали властта все още клечи в градската тоалетна. Онази, открита помпозно с мажоретки. Оказа се, че тя не е мръднала оттам и изпитва наслада да я виждаме вътре. Една от инсталациите на Черни представлява две огромни надупени фигури. Зрителите се качват по стълба и могат да видят какво се крие в задника.
В чешкия вариант вътре е президентът Клаус, който се тъпче с помия. В пловдивски вариант вътре ще открием властта да клечи в тоалетната. Не е нужно дори да се катерим по стълбата. Между другото Черни е член на движението: „Нормалните хора не говорят с комунисти“.
Изумен съм от лекотата, с която разни политически олигофрени паднаха в капана. „Живеем в ужасна действителност на дезорганизация, безотговорност и неприветлива среда“ е цитат от форумите за случилото се в кутурната столица Пловдив. Политическите олигофрени твърдят, че нямат никаква вина.
Как само падаха в капана! Беше огромно удоволствие за нас. Лепяха се като мухи на лайно.Като се почне от декларацията на Атака, подписана от Димитър Керин, заклинанията на Славчо Атанасов и Петя Гогова, че кракът на Черни не бива да стъпва в града, и стигнем до Расате, който в събота се оглеждаше за Черни около Чифте баня. Вероятно го чакаше с биячите си да му сложат чувал на главата и да го шибат с тояги до Прага, като израз на автетичния български национализъм.
Преди осем години Давид Черни трябва да получи награда в националната галерия в Прага, но директорът й го гони от залата. Тогавашният президент Вацлав Хавел обаче му връчва наградата на паважа пред галерията. Изглежда такива като чешкия художник са огромно препятствие за всяка нискоинтелигента власт. Целта на експеримента беше да видим и това – къде ще я завари Давид Черни. Разбира се, в тоалетната, където тя дреме от две години.
Невероятен спектакъл със специалното участие на политическите олигофрени. Изкарахме ги на сцената, сякаш Черни е тук и опитва да им обясни, че фалшивата идентичност е една от стратегиите на съвременното изкуство. Те обаче го гледаха тъжно комплексирани и бранеха своята тоалетна с мажоретките. Отдавна се опитват да ни убедят, че тя ухае по-добре от всяка друга. Затова и не мърдат оттам.
Провокирахме политическите идиоти да се разкрият съвсем. За пореден път ни отвратиха със своя гаден и тъп кенефен патриотизъм. Парцалът на Черни е парцалът на общинската халтура. Ако сте забелязали, той се вее от общинските прозорци.
Исках да кажа нещо за съвременните български интелектуалци и мястото им в съвременния турски кенеф. Те обаче написаха декларация и днес ще я връчват на кмета. Доколкото разбирам, те детронират културата му. Това е събитие за една културна столица.
За десерт – писмото на Давид Черни до Славчо Атанасов
Уважаеми господин Кмете,
Със съжаление научих, че вестта за моето посещение Ви е наскърбила и Вие сте ме обявили за персона нон грата в управлявания от Вас град. Искрено се надявам, че пловдивчани са достигнали до такава степен на безпроблемно съществуване и живеят така хармонично и охолно, че едниственият им проблем в живота им е черният парцал, който съм сложил в багажа си.
Всъщност, аз идвам в Пловдив, да внеса яснота в така коментирания казус. И да дам някои предложения, които ще ни помогнат да преодолеем недоразуменията. Очевидно това, което Вие нарекохте „турски кенеф“ е наскърбило Вашите патриотични чувства. Не съм имал точно такава цел, но вече е късно да обяснявам какво съм искал да кажа. По-важното е как да излезем от тази ситуация.
Имам чувството, че Вас и вашите съграждани е обидило най-вече изображението на дупката на тоалетната, която при повече фантазии маже да се свърже с т.н. анално отверстие. Несъмнено това отверстие и дупката на тоалетната са свързани в една система. За съжаление късно се усетих, че в страни, където доминира символно истинската мъжественост, дупката като ентропичен елемент обижда гражданите.
Затова имам едно предложение. Отткрих в интернет един интересен паметник – това, което пловдивчани наричат „Рендето“. Разсъждавайки защо с Ваше съгласие е вдигнато „Рендето“, а сте против „Дупката“ и „Парцала“ стигнах до извода, че обяснението е във фалическата същност на пластиката, издигната на Вашата улица.
Готов съм, ако ми я предоставите, да я демонтирам,пренеса до Брюксел за моя сметка и да я издигна отново на територията на Европарламента. Така европейците ще се досетят, че истинският символ на българщината трябва да стърчи нагоре – като устремен към небето здрав пенис. Ако на някои не му е ясно, ще закача най-отгоре и Вашият трибагреник. Какъв по-добър символ на Вашата красива страна от един корав пенис, или както разбрах, че му викате „хуй“. Единственото, което ще си позволя да направя от естетическа гледна точка е малко да го сплесна.
С уважение: Давид Черни
Писмото е публикувано в блога на Евгени Тодоров
