Докато подреждат картините за предстоящата съвместна изложба на Иван и Стефано Поповски в Културен център „Бялата къща“ се появява и идеята за едно непринудено, но истински лично блиц интервю. Проведохме интервю първо със Стефано и след това, използвайки същите въпроси, се обърнахме към Иван Поповски – доайенът на художниците в Пловдив. За безусловния им талант, говорят картините им, но за връзката им като баща и син, ги оставихме да разкажат самите те…
Какво е да бъдеш син на Иван Поповски? И съответно какво е да бъдеш баща на Стефано Поповски?
Стефано: Чудесен въпрос… Да знаеш, че човекът, който е подготвял толкова художници, архитекти и творци е твой баща.. означава да знаеш, че до себе си имаш най-добрият учител.С любов и отговорност ще насочи ръката ти, когато трепери и ще ти покаже верния път. Баща ми е освен моя гордост и мой стимул. Всичко, което знам за традиционната живопис – е благодарение на него!
Иван: Действително се гордея с него… Мъж с изключително висока култура, знае 7 езика, владее математиката. За рисуването ни е ясно… Винаги е информиран.. Абе страшен е. Има малко особен характер, прилича на дядо ми, който беше доктор…
Не само кръвта и изкуството Ви свързват. За мнозина душата Ви е една, но преминала през различни житейски спирки и личностни метаморфози…Коя е любимата Ви картина, създадена от другия?
Стефано: Любимата картина, създадена от баща ми представлява един внушителен нощен пейзаж на Черно море, рисуван през 1986 г… Тогава той беше около 60-годишен. Един художник достига пълнотата си на тази възраст… Бях впечатлен и омагьосан. Поисках я… Вече я притежавам, заедно с още 10-на негови творби.
Иван: Тази последната му картина „Стария Пловдив“… Има я нарисувана и с по-нежни нюанси… Но тази възприех най-силно! Отидох в ателието, заради нея. Специална е…
Всеки артист е господар на времето си. Кои са вашите мигове на вдъхновение?
Стефано: Много правилно…Действително разполагам с времето си, но това не означава, че липсва дисциплина в дните ми. Има дни, в които ръката ти се движи по-трудно, но както казват французите „Апетитът идва с яденето“… И все пак, кой художник не мечтае за онези мигове, в които всяко движение става със замах и лекота?..
Иван: Жена ми ме вдъхновяваше през целия ми живот.. И сега, когато я няма страдам необикновено много. Изкуството е велико откровение на човешкия дух и аз се възхищавам от гениите, оставили имената си в пространството…
А осъзнавате ли, че Вие сте един от тези гении?
Иван: Не. Но духът ми е винаги извисен към красивото и живописта.
Цялото интервю с Поповски-баща и син може да прочетете в КАПАНА.БГ
