Професори от АМТИИ открито скочиха срещу ръководството, призовават ректорът да се извини

Проф. Куюмджиев Не приемам, че академизмът може да бъде подчинен на конюнктурата

Не съм гласувал за това решение, както и други колеги от Академичния съвет, не само защото то влиза в противоречие с Правилника за устройството и дейността на АМТИИ, отбелязва той

Проф. Албена Димова: Пред никаква дилема не съм се изправяла, когато гласувах ПРОТИВ удостояването на Менда Стоянова с doctor honoris causa на АМТИИ

Единственото неприятно чувство е колективният срам, от който нямам никакво намерение да се разгранича, пише във Фейсбук проф. Димова

Не се чувствам неудобно. Така коментира скандала около присъждането на академичната титла „Доктор хонорис кауза” на народния представител Менда Стоянова ректорът на АМТИИ Милчо Василев пред Нова телевизия вчера. Професорът отбеляза, че Академичният съвет толкова се развълнувал, че пожелал да изпълни на живо химна на България по време на церемонията. Без да уточни, че съвета не е бил в пълен състав по време на същата тази церемония. Василев призна, че идеята била негова, но решението било прието на Академичен съвет.

Вчерашният репортаж в националната телевизия и особено изказването на ректора  обаче още повече нажежи страстите около Академията. Изказаха някои от най-знаковите имена в АМТИИ, а и някои бивши такива. Отношение взе проф. д-р Юлиан Куюмджиев, който в поредицата на Под тепето относно случващото се във ВУЗ-а бе заподозрян от ректора в организиране на преврат в съучастие със студенти и посредством нашата медия.

„Решението на Академичния съвет на АМТИИ за присъждане на званието “Доктор хонорис кауза” на г-жа Менда Стоянова не беше взето единодушно. Не съм гласувал за това решение, както и други колеги от Академичния съвет, не само защото то влиза в противоречие с Правилника за устройството и дейността на АМТИИ, съгласно който Академията може да присъжда почетното звание “Доктор хонорис кауза” на български и чуждестранни граждани за заслугите им в областта на изкуството, науката и образованието.  

Смятам, че даването на публични средства, при това не от самата г-жа Стоянова, не е основание за поставянето на политическо лице до личности с изключителен принос за българската култура като акад. Марин Големинов, проф. Владимир Аврамов, акад. Николай Кауфман, проф. Лазар Николов, проф. Димитър Тъпков, Теодосий Спасов, Красимира Стоянова.

Не приемам, че академизмът може да бъде подчинен на конюнктурата. В изкуството парите не са по-важни от духовното и е недопустимо да бъдат причина за раздаване на почетни звания. Учудвам се, че самата г-жа Стоянова не разбира това. Единственият достоен изход от тази абсурдна ситуация е г-жа Менда Стоянова да се откаже от полученото звание, а г-н ректорът да се извини за нелепата си идея”, е коментарът на проф. Куюмджиев.

В дискусията през личния си Фейсбук профил се включи и безспорно едно от най-авторитетните имена в АМТИИ – проф. Албена Димова. Брилянтната пианистка е открита опозиция на управлението на проф. Милчо Василев и обкръжението му и не крие мнението си по този или онзи въпрос, касаещ имиджа на Академията. „Мисля, че индивиди, които не могат да направят разлика между почетно научно звание и награда, очевидно нямат компетентности да управляват каквото и да било. Пред никаква дилема не съм се изправяла, когато гласувах ПРОТИВ удостояването на Менда Стоянова с doctor honoris causa на АМТИИ. Никакви вътрешни драми не ме сполетяха нито тогава, нито по-късно, когато напуснах състава на Академичния съвет в знак на несъгласие с управленската политика на висшето училище. Единственото неприятно чувство е колективният срам, от който нямам никакво намерение да се разгранича”, пише във Фейсбук проф. Димова.

Отношение взима и бившият зам.-ректор по учебната дейност в мандатите на проф. Славчев в АМТИИ- доц. Илия Кожухаров: "Преди ден-два, в едно от многото лични послания, отправени към мен във връзка с обсъжданите тук протестни петиции, бе изразено пожелание: случаят да не се политизира. Лично аз нямам никакво съмнение за себе си – дори марсианец (все още неприласкан от никоя политическа формация) да се бе оказал удостоен с академичното звание „Доктор хонорис кауза” за това, че е занесъл някъде някое и друго златно кюлче, бих протестирал с всички средства, които ми се предоставят от правата ми на гражданин.

В същото време си мисля: кое може да накара един човек да не се вслуша в мнението на внушителна група хора, сред които могат да бъдат открити имената на сериозни арт-творци, научни работници, журналисти, хора, заемали високи управленски постове в министерства, висши и средни училища, юристи, доскорошни студенти на АМТИИ…

Кое?

Самата г-жа Стоянова споделя, че още отпреди половин година е изпитвала притеснение от предполагаемото скандализиране на обществената съвест при едно приемане на въпросното почетно звание. В такъв случай, дали тук не се е намесило мнение „отгоре”? Дали то не е било продиктувано от съображения за реклама на „добрините”, които съответната партия върши?

При такова съмнение как случаят да не се политизира? Ако не сме забравили, че политиката представлява „управление на целокупния живот на едно общество със средствата на властта”, то как един политически акт, извършен от политическо лице, да не се политизира?

А иначе, аз бих изговорил и написал абсолютно същите думи, дори и ако със званието „Доктор хонорис кауза” бе незаслужено обкичен някой марсианец", пише той във Фейсбук.

В по-ранен свой пост в социалната мрежа доцентът пише: „Трудно ми е да предвидя кое може и кое не може да помогне в подобни случаи. Пред някой деликатен човек и мълчаливият поглед, изразяващ недоумение, е достатъчен. Пред друг и най-директните груби квалификации нямат никаква стойност. Далеч не случайно фолклорът ни е съхранил поговорката:
„Те му пик*** на главата, той си мисли, че роса роси.”
(А един фолклорист би трябвало да знае тази мъдрост.)

Едно е сигурно обаче: такива инциденти от живота помагат на самите нас – да разберем собственото си ниво на моралност”.

Под тепето продължава темата!