Hell No: Музиката е ужасен консуматор на време, но ние я обичаме

Правенето на музика е интимен момент. Когато си на 15- свириш, вдъхновен от идоли. После, като разбереш, че можеш да се изразяваш със собствен почерк, тогава осъзнаваш, че единственото, което искаш, е да си ведно с тези, които пеят твоите песни. Така се чувстват музикантите на една от най-специфичните пловдивски банди- Hell No. Преди повече от десет години Ася, Момчил и Рад се събират. В последствие се присъединяват Радо и Христо, за да зазвучат свежо с носталгична нотка. Различни са, защото поотделно всеки е фен на разнороден стил, но на сцената изпълняват Modern Metal. На магия пишат първите си две песни и от раз клубовете в 

Пловдив започват да се пълнят на техните участия. 

Публиката им е винаги екзалтирана, а най-често се чудят как така метър и половина малко и нежно момиче може да пее скрийм- дрезгав и висок метод на метъл пеене. 

Вокалистката Ася, която според мнозина е абсолютният сексимвол на родния рок в момента, има уникално поведение на сцената. Тя е и майка на две деца- на 3 и на 8, които също са привърженици на хард стилове. Когато се опитва да им пусне друго, хлапетата винаги отвръщат: Мамоо, искаме да ни 

пуснеш нещо яко!

Музиката е ужасен консуматор на време. Но в България трябва да се занимаваш и с нещо друго. Затова преподавам английски, споделя Ася. Пълен купон е с децата. Случвало й се е да влезе в нов клас и да я гледат стаписано, защото я разпознават от концертите. Тя ги учи да бъдат хора и това не й се струва трудно. Трябва само да ги попиташ „За какво се бориш?“. Тя забелязва, че голяма част от младите страдат от липса на внимание, и то от семейство и приятели. Страх ги е да 

разкрият идеите си, защото мислят, че няма никой да ги чуе. Учени са, че за да живееш, трябва да вадиш много пари. Опитвам се да им втълпя, че не е така. И успявам, казва метал певицата, майка, учителка, секссимвол и равна с момчетата Ася.