Чавдар Найденов е фотограф с изключително разнообразен и богат творчески живот. За дълъг период от време е един от най-активните български фотографи с многобройни публикации, а сферата в която твори е пейзажната и репортажната фотография. Използва пестеливи форми и успява по класически начин да разкрие характера на природата. Социалните му творби са изпълнени с изключително фино чувство за хумир и дълбока привързаност към човека.
За изложбата му „Пловдив: есе”, част от Международните фотографски срещи, Чавдар Найденов разказва пред КАПАНА.БГ
Как се насочихте именно към фотографията, а не към някое друго изкуство?
За рисуване се иска ръка, а аз я нямам. Но пък виждам нещата. Тези, които не виждат, не бива да се включват никъде, а да стават търговци, примерно – нещо, за което не трябва поглед. Това е единият начин човек да се изяви, а другото е възможността за комуникация с хората.
Каква например?
Кадърът на просяците пред Христос е позиция. Той си седи и казва „Любете се и се множете” , а пред него просят и то на Великден. После като се вгледаш забелязваш чашката с алкохол. В това има нещо от италиански филм, направо е сюжет за малък разказ.
Цялото интервю може да прочетете в КАПАНА.БГ
Прав си, истинските и качествени не могат, на нещастници – хванали просто фотоапарата и искащи някакви измислени цени от булки и – правещи се на шутове се случва – жалко е!