Димитър Герганов, www.forex911.com
Експресните данни за БВП през третото тримесечие на годината отчетоха мизерен ръст от 0,3%. Икономиката отбеляза подобрение и през второто, когато растежът бе дори по-висок и възлезе на 0,5%. Технически погледнато, покачване през две поредни тримесечия означава излизане от рецесията. Всъщност реално сме много много далече от това тъй радостно за всички събитие. Детайлен поглед в статистиката показва, че подобрението се дължи изцяло на селското стопанство, което достига обезпокоителния дял от 10% от БВП. През последните седем-осем години делът на аграрния сектор гравитира стабилно около 6%. Останалите 90 и кусур процента се реализират от услугите и индустрията, а те, горките, продължават да се свиват. Да каже човек, че драматично сме си подобрили земеделието, пустеещи земи вече няма, а добивите са на световно ниво, просто няма да е вярно. Нито пък родните месари-алхимици са спрели вноса на месо и субпродукти от знайни и незнайни дестинации, защото родният животновъд задоволява пазара. Принципно аграрният сектор винаги е бил конюктурен, зависи от времето, котировките на световните борси и други трудно предвидими фактори. Прословутият неколкомесечен ръст на износа, основно се дължи на земеделски култури като пшеница и царевица. Само че, догодина в Русия може и да няма пожари и съответно забрана за износ. Тогава при равни условия цените на зърното могат да бъдат ниски и БВП-то да пострада. От една икономика като нашата, силно зависима от чуждите инвестиция, няма как да очакваме сама да се издърпа за косата, като барон Мюнхаузен от блатото. Да не забравяме и че имаме нещастието да сме малък пазар с жалка покупателна способност, а за ключовите инвестиции размерът има значение. Енергийните многомилиардни сделки с руснаците не генерират устойчив икономически растеж. За братушките е въпрос на диверсификация на трасетата при газопроводите и опит за пробив в ЕС при атомните централи. Затова дори може да ни дадат поносими условия при прилична задлъжнялост, стига нашите политици да внимават какво подписват. Но всичко това евентуално ще се случи след време, а дотогава ни очакват няколко тягостни години на мъчително пълзене около дъното. Честен поглед върху ситуацията показва, че донякъде управниците нямат много полезни ходове. Все пак има няколко неща, които сами можем да свършим, за да се завърти вътрешният оборот на по-добра скорост. Например от години се говори за даване на възможност за почасово заплащане, което би се отразило доста добре в услугите и аграрния сектор. Така бизнесът ще оптимизира разходите си, което ще позволи по-високи възнаграждения. Работещите пък ще имат стимул за втора работа, както и мобилност в рамките на населеното място и страната. Реалният резултат от опита на САЩ, Англия, Хонконг, Австралия, където този модел е развит, е по-висок доход за работник при ефективна заетост от 8 часа, при намалени разходи за работодателя. Само че от институциите и дума не дават да се издума. Те горките едвам събирали данъци и осигуровки, пък ако стане тая – ужас, край, катастрофа, системата ще рухне. Ами помислете как! В командировка ще ви пратим да видите как се оправят в конкурентните икономики, може пък да не е толкова страшно. Тези, които не се плашат от мечки в гората могат да се пробват като трейдъри на финансовите пазари, необходими са известни знания, търпение и дисциплина, сайтът за обучение на трейдъри www.forex911.com може да ви помогне за знанията, другото е от Вас!
