АТИБ и БХРА: Туристическият сектор изживява една от най-големите кризи през последните десетилетия

Необходими са инвестиции в алтернативни източници на електроенергия за хотелите

Застрашено е съществуването на бранша, категорични са от Алианса на туристическата индустрия в България

Туристическият сектор изживява една от най-големите кризи през последните десетилетия. Застрашено е съществуването на бранша, който допринася за сериозен процент от БВП и чиято дейност е структуроопределяща за българската икономика. Ако България иска туризмът да остане важна и стратегическа част от икономиката ѝ  то секторът трябва да е държавен приоритет. За това са категорични от Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), на който Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) е съосновател и член. По предложение на БХРА, прието от колегите от АТИБ, Алиансът организира поредица от срещи с представители на политическите сили, кандидати за настоящия парламент. На тях от АТИБ представиха своята визия за развитие на сектора и краткосрочните мерки, които са необходими за оцеляването на индустрията. Едва след като е гарантирано оцеляване на сектора е възможно да се мисли за надграждане и реформи, подчертават от АТИБ.

Хотелиерството е един от най-енергоемките сектори и сметките за ток са голямо перо в разходите на бизнеса. Именно затова и цената на електроенергията за индустрията е сред най-големите проблеми, който следва да бъде решен незабавно.

След вече над две тежки години за сектора, в които работата бе много свита, а редица обекти не отвориха, един относително добър летен сезон не е достатъчен за заплащане на непосилните сметки за ток, които са 2 или 5 пъти повече от плащаните през предходни години и периоди. И да се смени министър, и да се смени правителството, няма да ни платят сметките, подчертават от АТИБ. Затова от организациите настояват за енергийни помощи, но такива, които наистина да подпомогнат сектора. Помощта от 110 лева за мегаватчас, при това само за октомври и ноември, е крайно недостатъчна, категорични са от АТИБ. Нали всички ни уверяваха, че когато излезем на борсата ще плащаме по-ниски цени за електроенергия. Защо всъщност се случи това, за да плащаме най-скъпият ток в Европа ли, питат от организациите. Явно пазарът е спекулативен, но правителството трябва да го регулира, а не ние да плащаме за нечии игри, подчертават от АТИБ.

Както всеки един бизнес и туризмът се развива според определено планиране на приходите и разходите, организация на работата и ценообразуване според тях. Сега обаче се очаква бизнесът да плати цената за недалновидно управление на енергийната система. Това няма как да се случи. Държавата да изиска спекулантите да платят тези по-високи сметки за ток, а ако не е по силите й да направи това да даде средствата, които са над нормалните за сезона сметки за ток, съобразени с инфлацията, като енергийни помощи, категорични са от АТИБ.

Необходимо е да се потърси алтернатива, като използването на програми за енергийна ефективност за поставяне на соларни панели и ползване на възобновяеми източници, посочват още от организациите.

Държавата трябва да вземе всички възможни мерки, за да осигури преференциални условия на енергоемките бизнеси като хотелиерския за инсталиране на алтернативни източници на електроенергия. Ясно е, че проблемите със скъпата цена на тока няма да бъдат окончателно решение без алтернативни източници за доставка на ток за бизнеса.

Държавата трябва да осигури преференциални условия на хотелиерите за инвестиции във фотоволтаични системи, които да ги направят енергонезависими, а остатъка от тяхното производство да се изкупува при изгодни за доставчиците цени. По този начин едновременно България ще изпълни изискванията на ЕС по отношение на зелената сделка и в същото време ще подпомогне най-засегнатия от пандемията, структуроопределящия отрасъл на българската икономика – туризма.

Средства за целево изграждане на фотоволтаични системи за туристическия сектор и в частност за хотелите обаче не бяха включени в обхвата на Националния план за възстановяване и устойчивост, затова сега държавата трябва да търси друго финансиране за тази цел. В противен случай цял един енергоемък сектор като хотелиерството е обречен на фалит заради рекордно скъпите цени на тока. Без компенсации от страна на държавата, местата за настаняване ще фалират, а служителите в тях ще останат без препитание, категорични са от АТИБ. Именно затова освен да се решават текущите проблеми в енергетиката трябва да се помисли и за бъдещето – да се улеснят процедурите по поставяне на фотоволтаици и други алтернативни източници на енергия за нуждите на хотелите и процесът да бъде подпомогнат от държавата. Остатъкът от произвежданата електроенергия, който не е необходим за нуждите на хотела, може да се изкупува на по-ниска цена и по този начин да подпомогне и доставките на по-евтин ток и за други бизнеси. Затова от АТИБ настояват държавата да осигури безлихвени кредити или нисколихвени такива с дълъг гратисен период за инсталиране на фотоволтаични системи за хотелите и да поеме ангажимент за изкупуване на излишната електроенергия.